Хомеопатия за насажденията

Dea/ май 14, 2019/ Разни/ 4 comments

Все повече хора са болни, все повече храни са вредни, почвата и водите също са замърсени, как да намерим решение?! Как да излекуваме храната си, защото поне това можем да контролираме –какво внасяме в организма си. Много неща трябва да се направят вероятно, защото сме закъснели, но едно от решенията е да помогнем на болните насаждения да се самоизлекуват с хомеопатия за растения. И точно този казус ме среща с един млад човек от Добрич – Цони Найденов. Той се чувства отговорен към решенията спрямо реколтите и агронаследството, което ще оставим. Въпреки че е само на 28 г., вече има завидни познания в тази област. Смята, че това е отговорност и към здравето на хората, защото все още храната е основният ни източник на енергия, което пък е свързано с общото ни здравословно състояние.

Какво представлява агрохомеопатията?

Метод, с който можем да възстановим пораженията, нанесени десетилетия наред върху почвата и растенията. Макар у нас ГМО да не е узаконено, според много земеделски ползватели вече тровим земята си – с американски, турски и китайски препарати, с които я третираме. Лесно достъпните и евтини препарати безконтролно се продават и разпространяват. Но ефекта от тяхната употреба отеква във времето. Въпреки това, ако се намесим отново, но грамотно и с разбиране, можем да повлияем на резултата положително и то само за 3-4 години. Толкова е времето за „изчистване” на негативния ефект, но промяна може да се види още на първата година.

Това е времето, в което растението може да укрепи жизнените си сили и да бъде балансирана почвата като част от лечението. При това добрата новина е, че няма странични ефекти!

Като всеки жив организъм и растенията имат генетична памет. Внезапна промяна на генетичния материал не само произвежда различен и генетично модифициран организъм, но също така оставя тази генетична промяна и в клетъчната памет. Агрохомеопатията не само лекува растенията, но също и травми, задържани в биологичната им памет. Те могат да бъдат резултат от принудителна хибридизация, отглеждането им на места извън естествената им среда или прекомерното използване на изкуствени торове за максимално увеличаване на добивите. Промените в климата налагат бърза промена на подхода в селското стопанство. Дали да отглеждаме растения в защитени площи или ще се ползват агрохимикали. Повечето производители ще трябва да се адаптират към предстоящите промени в климатичните условия и да се борят с нарастващата икономическа несигурност, тоест да ползват едновременно с eвтини и високотехнологични практики, а това може да се постигне с агрохомеопатия.

Пренасянето на вредители и заболявания от едни географски ширини в други, резистентността им към ниски и високи температури и суша или наводнения, са само част от последиците, които ще привличат все повече нашето внимание. Бъдещият успех и оцеляването на земеделието, а може би и оцеляването на човешката раса, ще зависят от способността на растенията и хората да се адаптират бързо към тези промени.

Опитите в посока биоземеделие се правят вече повече от век. Всъщност, всички заболявания и вредители в градината, които съществуват днес, ги е имало и в миналото, но в днешно време прибавяме и внос от тях. Единствената разлика от преди е, че тогава не са били така агресивни. Истината обаче е, че те са просто симптоми. Не са проблемът, нито причината. Те са последиците от истинския проблем. Защото наглед вредните, болестотворни организми имат положитена за нас роля!

В природата всяко живо същество изпълнява жизнено важни функции, а така наречените вредители и заболявания не само, че не са причината за проблема, а дори са част от решението му. Защото те просто се опитват да поправят грешките ни – като се хранят с растенията, които не са годни за по-висшите форми на съществуване като нас.
Голяма част от храната, която произвеждаме не е годна за консумиране. Основната причина са грешни практики в отглеждането. Дори да следвате потомствени добри практики в грижите за растенията, резултатите пак може да са трагични. А отговорът на въпроса „защо?” е, че вероятно и те са ползвали грешни методи. Но защо тогава в наши дни вредителите и заболяванията са много по-агресивни?!

Защото днес почвата вече не е достатъчно жизнена за да понесе вредните методи, които я убиват. До това е довело потискането на симптомите вместо лекуването на основния проблем.

Без всички живи организми, които продължаваме да убиваме пряко и непряко, ние, хората, сме обречени на изчезване. Проблемът е, че сме толкова слепи за истината, та сме склонни да пренебрегнем факта, че дори когато сме обърнали гръб на природата, тя все още продължава да се грижи за нас. Като продължава да изпраща организми, които ние наричаме болестотворни, при това правейки ги все по-настоятелно, за да ни покаже, че храната не е годна за консумиране от нас, че не е достатъчно добра за нас! И ние не само, че не се вглеждаме в тези препупреждения, но и убиваме решението на проблемите, които сами създаваме – тровейки почвата и мислейки единствено за по-големи добиви!
Но цената на това незнание вече е голяма. Вече плащаме със собствено здраве и със здравето на всички след нас.

Въпреки това решение има –  и то е да излекуваме почвата.  Това е по-лесно, отколкото да лекуваме растенията, животните и хората. Защото можем да произведем жизнени растения само върху жизнена почва! И ако растенията не са жизнени и здрави, как се очаква ние да бъдем такива като ги консумираме?!
Ако постоянно се стремим да премахнем последиците, проблемът никога няма да бъде решен. Тези наши действия единствено водят до още повече страдания.

Лютите отвари, както и пръскането с тютюн, сапун и прочие, са природни средства за справяне с проблемите, но са насочени единствено към вредителите, а те са там с причина и няма да се махнат трайно, докато главния проблем не бъде решен. В някои случаи се постига „успех“ с ликвидирането на вредителите, но скоро по растенията пак се появява същия вид или друг болестотворен. Потискането на симптомите винаги води до влошаване на проблема. С хомеопатия също може да се случи това и вместо цялостно решение, да получим само частични и временни резултати. Да не забравяме, че тази чудесна наука е само инструмент и от нас зависи как точно ще я използваме.

Вместо да насочваме вниманието си към определен симптом, по-добре ще е, ако се съсредоточим върху стимулирането и възобновяването на жизнеността в цялата градина.
Вредителите и заболяванията са просто индикация, че нещо не е наред и ако малко повече се поинтересуваме, ще разберем точно какво е посланието и къде грешим.

Например: присъствието на белокрилки показва, че растението има занижени нива на калций, което се изразява с произвеждането на листа с по-меки тъкани, през които лесно проникват вредителите. Една от причините за това може да се дължи на прекомерното използване на изкуствени или животински торове с високо съдържание на азот. Тези два елемента са антагонисти и винаги, когато се прекали с азота, усвояването на калция спада драстично. Ако проблемът е сериозен, листата променят жизнено-зеления си цвят, а белокрилките разпознават цветния сигнал отдалече и се втурват бързо да се хранят. Това може да се случи дори в калциеви почви.
Вредителите и заболяванията далеч не са единствените индикатори за излишък или дефицит на макро и микро елементи. Инвазията от определени растения също се случва с причина.

Копривата например, е индикатор за сбита почва, тъй като ролята й е да подобрява почвената структура. Тя прекъсва грешно започналите процеси на ферментация в следсвие на анаеробната среда, в която липсва адекватен кислород, който е нужен за правилната микробиологична активност. Това води до произвеждането на метан, етан или бутан – изключително токсични за почвата. Тя може да бъде индикатор и за завишени нива на тежки метали и някои минерали в почвата – желязо, мед и селен, но също така и на сяра и алуминий.

Жизнената почва произвежда здрави растения, устойчиви на вредители и заболявания.

агрохомеопатът Цони Найденов


Цони Найденов от десетина години обръща по-сериозно внимание на стайните растения, отглеждал банани, манго, портокали и мандарини в домашни условия. В това си хоби дори стигнал до званието „Най-голям колекционер на банани в Европа” с неговите над 60 сорта! Впоследствие вниманието му привличат и други растения и днес вече помага на хората да си отглеждат качествена продукция. Изучавал агрохомеопатия в Институт Комениус (Мексико) и вече надгражда наученото като комбинира и с други методи за устойчиво отглеждане на растения.

„Никое хомеопатично лекарство не може да излекува трайно дадено растение, ако то страда от глад! Лекарството не храни.”

При консултациите набляга на пълноценното подхранване на почвата. Като всеки българин, в началото бил доста скептичен към хомеопатията, но днес има група с хиляди последователи, в която помага с агро съвети.

Първият му голям успех в агрохомеопатията бил с черни листни въшки, които били пренесени от мравки и отглеждани по девисил в градината им. Лекарството се оказало камфор – по-точно разреден хомеопатично /камфоров спирт /. С него полял и напръскал растението и установил, че в следващите 3-4 дни „магистрали” от мравки изнасяли листните въшки и си тръгнали от мястото.
Според Цони всеки проблем тръгва от почвата – от там идват и здравословните проблеми при хората и животните. Защото жизенната почва не дава поле за изява на плевели, а здравото тяло – на болести. Но според младият агрохомеопат точно плевелите дават най-ясна картина за химичния състав на почвата и отговорите от какво конкретно се нуждае тя. Затова са му любими за наблюдение и анализ. Всъщност насекомите, заболяванията и плевелите са един екип за спешни ситуации в природата. Защото насекомите и заболяванията нападат растения с хранителен дисбаланс, а плевелите почва със същия проблем. И всичко това – за да ни предпази да не консумираме некачествена храна! Вместо да разберем това обаче досега ние сме атакували последствията, вместо причината. А те са там, за да се нахранят с това, което ние трябва да избягваме. Те имат напълно различна храносмилателна и отделителна система от нас и затова качественото за тях не е така за хората.

Плевелите, според Цони са „докторите” на почвата, защото в балансирана среда тяхната жизненост е ниска.

Например: Теснолистните плевели /като кощрява и пирей/ присъстват за да коригират нарушено съотношение между калций и магнезий. При отглеждане на многогодишни растения, житните плевели могат да се използват за подхранване чрез косене и оставяне на окосеното да се компостира обратно в почвата. Там, където окосената органика не се компостира обратно в почвата, а остава гъст слой с неразградена материя е индикатор за липса на аеробни микроорганизми, пресоляване и лошо аериране.

Ролята на широколистните плевели е да поправят нарушеното съотношение между фосфат и калий. Също така те детоксикират отровите в почвата чрез метаболитни процеси.

Сукулентните плевели /кактусоподобните/ обикновено присъстват за да възвърнат въглеродните йони в почвата и да увеличат влагозадържащия й капацитет. Те покриват бедните и безжизнени почви за да ги предпазят от ерозия и дехидратиране.

Използването на тор определя кои видове растения ще растат най-жизнени и здрави. Ако подхранваме за плевелите, тогава те ще растат най-жизнени и безпроблемни. „Интересен факт, който забелязах в моята практика е, че много често най-подходящия тор за културните растения се оказва едновременно и най-добър „хербицид“ за плевелите.”

Ако почвата е „почивала” 10 години – не е била торена и обработвана, тогава се нуждае от по-малко възстановване. Природата и сама добре се справя с баланса и нагледен пример за това са плевелите, които спират да растат, щом си свършат работата. С възстановяването качеството на почвата, пробемите изчезват сами. Така че, когато знаем какво се крие зад нашествието на плевели и насекоми можем лесно и бързо да се намесим за подобряване.

Ако статията Ви харесва, може да ме подкрепите и финансово. Дадоха ми съвет да изказвам онова, което знам или съм осъзнала наскоро и по този начин да помагам и на други да открият отговори за себе си.

 

 

За Дарение сметка в EXPRESBANK – Даниела Георгиева

IBAN BG 44TTBB94001527044889

BIC TTBBBG22

 

Снимка: Момчил Радичков

По темата може да намерите статия и в сегашния, майски брой на сп. 8. Автор и на двете: Даниела Георгиева

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

4 Comments

  1. Статията е прекрасна, но липсва едно много важно нещо – не сте публикували рецептата за разреждането на камфоровия спирт. Не всеки е хомеопат, за да знае как да го направи, пък и каква потенция е нужна?
    Ако има и други изпитани рецепти е добре да се видят от хората, които се интересуват.
    Иначе няма никакъв смисъл от интересни, но всъщност безполезни статии.

    1. Маргарита, благодаря ви за обратната връзка! За другия път ще имам предвид. Тук смисълът беше да видим, че има решения и то екологични. Аз не съм специалист в това, затова давам връзка с когото трябва по конкретни въпроси- Цони от Добрич, когото ежедневно от цяла България интересуващи се го засипват с въпроси. Има група във Фейсбук Агрохомеопатия, която можете да следите и вярвам ще ви е интересно, както и да зададете конкретен свой въпрос. Той ще ви отговори! Аз съм просто журналист, който си върши неговата част от работата и се радвам, че е стигнала информацията до вас. Хубав ден!

  2. Wow! This blog looks exactly like my old one! It’s on a totally different topic but it has
    pretty much the same page layout and design. Great choice of colors!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*