Боклукът ли е горивото на бъдещето?
И какви са последствията от това върху природата и нас – с този въпрос започна Шестата национална конференция по демокрация във Варна, организирана от еко сдружението ОЦОСУР и финансирана по Норвежката програма „Активно гражданство”. Какво се случва с италианския боклук , след като стана ясно, че товарният трафик на Пристанище – Варна е предимно отпадък, който отива в циментовия завод в Девня за изгаряне. Така хем е заменена скъпата суровина /въглища/ и е осигурена безплатна суровина. Даже си и плащат италианците за това!
Факт е, че у нас много топлоелектроцентрали искат да горят отпадъци, заедно с въглищата и го правят. Но реално от всички ТЕЦ-ове в страната само Пловдивският има разрешение да гори боклук, всички други го правят незаконно, под прикритието на друга дейност. Това е голям бизнес в днешното все по-консуматорско общество, в което отпадъкът става все повече и вече няма къде да бъде складиран. Сериозен дебат по темата все още няма, няма и критична маса от протестиращи, които да покажат категоричната си нетърпимост към това. Защото димът от изгорения боклук / в който има и тежки метал, вкл. И живак/ замърсява не само въздуха, пепелта от изгорените отпадъци замърсяват почвата, а оттам и водата и храната ни.
Проблемът е сравнително нов и няма статистика как и доколко голям е той, а скъпите лабораторни изследвания /ок. 400- 500 лв. / на проба, не поощряват мониторинга. За да има добър изход тази ситуация, гражданите трябва да са обединени и активни. Както и информирани. Това е формулата според Илиян Илиев от еко организацията, защото иначе управляващите покриват неудобните истини, за да няма напрежение сред хората. А те така или иначе са тровени. Постепенно и постоянно. Проблемът с токсичния въздух идва и от факта, че в градовете 90% от хората се отопляват на дърва и въглища, макар това да е реално по-скъпо, отколкото ако се отопляват в момента на ток. Като решение: намаляване на отпадъците и разделното им събиране, за вноса – по-високи такси и засилен контрол върху вноса на боклук у нас, а за в бъдеще – ползване на възобновяеми енергийни източници. Да бъдат намалени таксите за произвеждащите сами енергия от слънцето и вятъра.
По време на конференцията беше подадена и една добра идея за безработните в малките населени места – да им се дават пустеещи общински земи и тези от остатъчния поземлен фонд за обработка. Такива има във всяка община. А този вид социална помощ е по-полезна, отколкото някаква сума. Идеята е хората да отглеждат нетехнически култури с еко способи и да могат да изнасят остатъка от продукцията си на пазара. Такова предложение вече е подадено като идея в 35 общини в Североизточна България –на територията на Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Отговорът им обаче бил формален и пасивен и природозащитниците стигнали до извода, че ако няма държавна поръчка за това, няма да се стигне до изпълнение на този вариант.
Друг проблем, който беше засегнат е за заменките по българското Черноморие . Комбинацията от горски и земеделски заменки /пасища и дюни/ от „Зелени закони” изчисляват на 700 млн. лв. Природозащитниците от години се опитват за защитават Иракли, Карадере, Камчийски пясъци и Златни пясъци, Крапец и Шабла и са открили големи несъответствия, с които държавата е ощетена. Рехави гори в периферни райони се заменят за апетитни терени на еднакви цени. 132 такива сделки със заменки са оценени на 80 млн. лв. общо. Обаче справка с пазарните цени само на десет от тях, показва, че цената им е 1 милиард и 80 млн.лв. само там. Разследване кои са собствениците и до кого водят парите показва няколко известни имена от политиката и икономиката, освен при сделка №1, която е най-мащабна и касае Камчийски пясъци. По документи дивата плажна ивица се води „пасище”. От „Зелени закони” имат съмнение, че там са замесени руски интереси.
