Боклукът ли е горивото на бъдещето?

Dea/ март 2, 2020/ Разни/ 0 comments

И какви са последствията от това върху природата и нас – с този въпрос започна Шестата национална конференция по демокрация във Варна, организирана от еко сдружението ОЦОСУР и финансирана по Норвежката програма „Активно гражданство”. Какво се случва с италианския боклук , след като стана ясно, че товарният трафик на Пристанище – Варна е предимно отпадък, който отива в циментовия завод в Девня за изгаряне. Така хем е заменена скъпата суровина /въглища/ и е осигурена безплатна суровина. Даже си и плащат италианците за това!

Факт е, че у нас много топлоелектроцентрали искат да горят отпадъци, заедно с въглищата и го правят. Но реално от всички ТЕЦ-ове в страната само Пловдивският има разрешение да гори боклук, всички други го правят незаконно, под прикритието на друга дейност. Това е голям бизнес в днешното все по-консуматорско общество, в което отпадъкът става все повече и вече няма къде да бъде складиран. Сериозен дебат по темата все още няма, няма и критична маса от протестиращи, които да покажат категоричната си нетърпимост към това. Защото димът от изгорения боклук / в който има и тежки метал, вкл. И живак/ замърсява не само въздуха, пепелта от изгорените отпадъци замърсяват почвата, а оттам и водата и храната ни.

Проблемът е сравнително нов и няма статистика как и доколко голям е той, а скъпите лабораторни изследвания /ок. 400- 500 лв. / на проба, не поощряват мониторинга. За да има добър изход тази ситуация, гражданите трябва да са обединени и активни. Както и информирани. Това е формулата според Илиян Илиев от еко организацията, защото иначе управляващите покриват неудобните истини, за да няма напрежение сред хората. А те така или иначе са тровени. Постепенно и постоянно. Проблемът с токсичния въздух идва и от факта, че в градовете 90% от хората се отопляват на дърва и въглища, макар това да е реално по-скъпо, отколкото ако се отопляват в момента на ток. Като решение: намаляване на отпадъците и разделното им събиране, за вноса – по-високи такси и засилен контрол върху вноса на боклук у нас, а за в бъдеще – ползване на възобновяеми енергийни източници. Да бъдат намалени таксите за произвеждащите сами енергия от слънцето и вятъра.

По време на конференцията беше подадена и една добра идея за безработните в малките населени места – да им се дават пустеещи общински земи и тези от остатъчния поземлен фонд за обработка. Такива има във всяка община. А този вид социална помощ е по-полезна, отколкото някаква сума. Идеята е  хората да отглеждат нетехнически култури с еко способи и да могат да изнасят остатъка от продукцията си на пазара. Такова предложение вече е подадено като идея в 35 общини в Североизточна България –на територията на Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Отговорът им обаче бил формален и пасивен и природозащитниците стигнали до извода, че ако няма държавна поръчка за това, няма да се стигне до изпълнение на този вариант.

Друг проблем, който беше засегнат е за заменките по българското Черноморие . Комбинацията от горски и земеделски заменки /пасища и дюни/ от „Зелени закони” изчисляват на 700 млн. лв. Природозащитниците от години се опитват за защитават Иракли, Карадере, Камчийски пясъци и Златни пясъци, Крапец и Шабла и са открили големи несъответствия, с които държавата е ощетена. Рехави гори в периферни райони се заменят за апетитни терени на еднакви цени. 132 такива сделки със заменки са оценени на 80 млн. лв. общо. Обаче справка с пазарните цени само на десет от тях, показва, че цената им е 1 милиард и 80 млн.лв. само там. Разследване кои са собствениците и до кого водят парите показва няколко известни имена от политиката и икономиката, освен при сделка №1, която е най-мащабна и касае Камчийски пясъци. По документи дивата плажна ивица се води „пасище”. От „Зелени закони” имат съмнение, че там са замесени руски интереси.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*