За климата трябва да се погрижим заедно

Dea/ юли 19, 2019/ Разни/ 0 comments

Воините на Дъгата / от кораба на Грийнпийс „Rainbow worior” /напомниха на България, че заедно трябва да се погрижим за климата

Имаме 12 години за спешна реакция да спрем главоломното затопляне на климата. И в тази ситуация не може да има индивидуални играчи. Учените отчитат повишение от градус и половина в температурата, което води да видимите вече аномалии – бури, порои и други природни бедствия. Обратното броене вече е започнало и ние на практика сме закъснели. Ако продължаваме да правим онова, което и досега, значи сме с билети за първия ред на Новия Апокалипсис. И шоуто ще е по-ярко от 3D. Мерките от наша страна наистина следва да са супер бързи! Защото е много вероятно „отсрочката” да не е 12, е само от десет години. И тогава мечтите рязко се променят, а разходките в моловете ще са последното нещо, което ще ви липсва.

Корабът на Грийнпийс „ Rainbow worior” прави своята морска обиколка из Европа. В края на есента, когато приключва и мисията им, екипажът от „Грийнпийс” ще стигне и до ЕК,за да предаде посланията на хората от Европа, лично на еврокомисарите.

Като лично мнение на капитана на „Rainbow Worior” испанецът Хосе Бадя най-големите проблеми на планетата в момента са разтапянето на ледниците в Арктика и замърсяването с пластмаса на океаните. Като капитан на кораб с екокауза той смята, че всичко това ги задължава да са по-директни в посланията си към хората, защото проблемът със свръхпроизводството и потреблението е наистина голям. Хората трябва да се научат спешно да живеят с по-малко пари, в което той лично не е убеден, че са готови…

Корабът „Rainbow Worior” има интересна лична история. Разказа ми я капитанът – испанецът Хосе Бадя . Когато преди години в Канада откривали организацията, им подарили една книга с индиански предания за климатичните катастрофи, които предстоят, и пророчество, че общност, наречена „Воини на Дъгата”, ще спаси света. Природозащитниците веднага се разпознали като близки на идеята и кръстили корабът с това име. Оттогава той защитава различни каузи и периодично плаща за това. Този кораб е третият с такова име, заради различни инциденти – първият е потопен при атентат във Франция, а вторият вече е реформиран като болница.

Къде сме ние?

България е една от страните, които най-много използват въглища – като добив и потребление и същевременно една от най-незаинтересованите в това отношение. Но макар и малка държава, тя може да поеме отговорността за климатичната криза, смята енергийният експерт Игнасио Наваро от проекта за справедлив енергиен преход на „Грийнпийс.

Над 1 млн. граждани в Европа вече сами произвеждат енергията си. В следващите 30 години, ако им се даде възможност това да се случва по-лесно, много повече хора могат да ги последват.

В рамките на престоя на кораба със зелени послания бяха прожектирани и два филма по темата – за България и за Испания. Българският казус беше мини Бобовдол и промяната на района днес, когато въглищните мини са затворени, хората вече са напуснали родния си дом в търсене на ново препитание другаде, а мястото е опустошено, донякъде зловещо, забравено и тънещо в бедност. Причината да е такова, вместо да процъфтява според даденостите си, е в липсата на дългосрочно планиране. Практиката по света е следната: когато се вземе решение една мина да бъде окончателно затворена, то 10-15 г. преди това да стане факт, се „отваря” фонд, в който да се заделят пари за преквалификация на хората, също така създаване на нови предприятия в района и възстановяване на нанесените щети върху околната среда. Липсата на мисъл обаче и безхаберието на властта спрямо хората от региона е престъпна. Подобен е проблемът и в Испания, където близо половината от населението в близкото до мината градче са заболели и починали от рак, без някой да е поел отговорност за това.

Хората с малък, но доходоносен частен бизнес, са претърпели фалити, защото техният поминък е бил свързан с миньорското градче. Тежки разнопосочни съдби с еднакво тъжен край. След края на прожекциите във въздуха остана да виси един риторичен въпрос: Кога най-сетне ще се поучим от грешките си в миналото?

Повече по темата може да намерите в сегашния брой на сп. 8, където имам статия

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*