Колко време губим в задръствания?
Къде и как прекарваме живота си? Живеем ли пълноценно или се разпиляваме в придвижване от тук – до там? Наблюдавайте как се промени животът ни и този на близките ни – също. Все повече пътуваме, за да работим и това отнема от свободното ни време за почивка, семейство и общуване с приятели, не мислите ли?
Трафикът в по-големите градове е повече от отчайващ – това е факт, но какво е решението?
Как градските управници могат да накарат хората да слязат от колите, в които често се вози само по един човек и да ползват градския транспорт? В България го правят с наказателен шамар, наречен синя зона, другаде решенията са по-хуманни. Люксембург, напр. предлага изкушаваща оферта – напълно безплатен градски транспорт /както писа вчера в. „Сега“, позовавайки се на „Гардиън“/ и това вероятно ще е по-работещото решение на проблема. А и с тази новина Люксембург влиза в новините като „първата държава в света с напълно безплатен обществен транспорт“! Една от най-малките европейски държави също страда от претоварен трафик, а новият им премиер има амбицията да решава наболели проблеми с щадящи природата варианти. Не е тайна, че шофиращите към и от работа прекарват доста часове от живота си в колите, а проблемът се задълбочава. Въпреки че населението на страната не надхвърля 600 000 души, статистиката показва, че една трета от тях всекидневно пресичат границите на Франция, Белгия и Германия, за да се препитават в Люксембург!
Правителството отдавна обмисля какви варианти да предложи на гражданите си и първите стъпки в тази посока бяха въведените гратис-билети за деца и младежи до 20 години от това лято и безплатни маршрутки между дома и училището за учениците. Останалите възрастни, които пътуват нанякъде плащат по 2 евро, за да се возят два часа в градския транспорт.
Това е за Люксембург. А ние дорасли ли сме да се поучим от техния пример и да пощадим природата / в еко план/ и хората /във финансов аспект/? Въпросът ми засега е риторичен…