Мъдростта на едно дете

Dea/ февруари 9, 2019/ Разни/ 0 comments

Напоследък едни от най-интересните ми разговори са с Боби. Той скоро стана на 9, но има мъдростта на 90 годишен. Дете е на моя близка приятелка. Много ги обичам и двамата! Та, тeзи дни се наложи да го взема от училище /което ми се случва за пръв път/ по молба на майка му. И малко след като отминахме уличната и училищна шумотевица, той ми зададе много интересен въпрос: „Колко далеч от нас е X век?“

Отговарям, че сега сме 21-ви, и това време е било горе-долу по средата на човешката история като летоброене от раждането на Христос. Не съм ясна…Уточнявам. Струва ми се, че веднага разбрах какво всъщност ме пита, но исках да съм сигурна…И тогава той го каза. „Поп Богомил е живял тогава. Имам такава карта с него / от играта „Познай кой съм аз“/ Какви са били те? Има ли сега богомили? Продължава да ме засипва с въпроси Боян, а аз мисля и го наблюдавам, докато му отговарям – че смятам, че има, че те са били най-чистите християни, че преданието им е било от уста на ухо и че всичко записано за тях всъщност е от документи на инквизицията и въобще врагове на учението, та не се знае колко е вярно, всъщност!  Че в България са преследвани като ерес, изгонили са ги оттук и те продължили към Италия и Франция, където през 14-ти век са ги изгорили живи и край. Дотам са били богомилите“ Той ме гледа сериозен и удивен едновременно, как може такава жестокост, а ние вече сме привлекли вниманието на възрастен мъж на спирката, който определено се заслуша в нашия разговор. Боби ме прекъсва, защото и той мисли над думите ми:“ Значи ако не е християнин, не може да е богомил! И какво правят днес?“ Мисля, че същото, каквото винаги – казвам аз, но са много по-предпазливи вече, защото са си патили. И директно го питам: „А ти кой си? Поп Богомил ли си?“ „Нееееее!“ уплашено ми отговаря той. Да – той е Боян и е на девет, живее в 21 в., и не е кръстен на никой роднина, как би могъл да бъде друг?

Отиваме в тях и след домашните и вечерята трябва да има и награда за толкова учебен тормоз през деня. И без това често му пишат забележки за непокорно държание, което майка му няма сили да подписва вече. И се сещам за онази игра. Боби къде е „Кой съм аз?“ – го питам, той я намира и ми я носи, отварям я…и какво да видя?! Най-отгоре е картата с  поп Богомил! Той ме моли да взема останалите и да ги подредя в две купчини – на всички хора и събития преди него и след това. Иска да си подреди информацията в главата и да си представи кога може да е живял поп Богомил…

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*