Просто Ара!
Снощи Ара Маликян взриви зала „Конгресна” на Двореца на културата и спорта във Варна с неговата „Невероятна история за една цигулка”. Препълнената зала се изправи на крака и аплодира музиканта-бунтар за подарения три часов концерт.
Противоречиво възприеманият цигулар стопли сърцата на присъстващите с виртуозните си изпълнения – като техника и начин на интерпретиране. Неговият „прочит” върху музиката на класиците е запомнящ се, ярък и докосващ най-фините струни в душата. Феноменален, бих казала с една дума, защото е трудно да се дефинира каквото и да било, свързано с Ара Маликян. Да го гледаш и да го слушаш е като два различни файла, които трудно биха могли да се насложат един върху друг. Такова поне е моето впечатление /на човек, който го слуша за първи път на живо/. Затрогващо беше едно от изпълненията му, при което той слезе от сцената и тръгна между редовете.
Дори, когато прекалява с арт поведение на сцената или смесване на стиловете, той е себе си – сложна личност с множеството преплетени гени и култури, които представлява. Ураган, който владее перфектно техниката на финия струнен инструмент и очевидно уважава. Снощи чухме толкова подробности от личната му история – на неговия дядо, баща му и сестра му. Ситуации, които са го формирали, за да е точно тази личност днес – направи го между музикалните произведения, които изпълни с хъс и енергията на младеж. Лошото момче на класическата музика демонстрира удивителна подвижност и завидна костна плътност за неговите 50 години! А най-прекрасното беше, че всичко това идваше от сърцето му и публиката го усети – не просто невероятен, а просто Ара!
Снимки: Росен Донев