Старост и памет – възможно ли е?

Dea/ октомври 18, 2019/ Разни/ 0 comments

Казват, че никой не си отива от този свят без частична загуба на паметта. Според руския невропатолог и психолог Бехтерев обаче това не е съвсем така – спасение има и то е в редовното трениране на дългосрочната памет. Може да се каже, че този въпрос го е глождил през целия му живот, затова и много наблюдавал какво се случва с мозъка на хората. Забелязал, че при 20% от тях разсъдъкът се запазва. При другите 80% обаче настъпват безвъзвратни промени – като болести, отслабване на паметта и тр. страшни последици, които правят живота непълноценен. Добра новина е, че слабоумието не идва внезапно, а лошата, че за да го избегнем, трябва да тренираме от момента, в който си мислим, че нямаме нужда.

И разбира се, най-засегнати са онези, които не променят нищо в нагласите и представите си.

Прекомерната принципност, упорство и консерватизъм със сигурност водят до влошаване на мозъчната дейност на старини. Какво препоръчва ли? Ами да учим нови умения и да тренираме концентрацията си. Четенето на книги помага, промяна в обичайните ритуали, които имаме от сутрешното кафе до…какво ли не – също помагат. Общуването с позитивни млади хора, води понякога не само до промяна в настроението – от меланхолия към ведрост, но и до промяна на гледната точка без напрежение. Специалистите съветват на всеки 2-3 години нещо да учим – дори това да е някакъв кратък курс или друго, което ни е интересно и задължително е ново за нас. Тоест – нови думи и чужди езици тренират паметта.

Бъдете спонтанни с приятелите си, спортувайте! Творчеството съхранява интелекта, така че давайте воля на всякакви творчески пориви, следвайте новите идеи на приятелите си и ще живеете до щастливи старини без да тежите никому! Така както спим добре след ден, в който успешно сме се справили с всички задачи и предизвикателства, така и животът ни може да завърши спокойно, ако сме доволни от себе си и постиженията си и как сме се справили с неочаквано появилите се предизвикателства.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*