Търсят се изследователи на мистериозна икона

Dea/ февруари 23, 2019/ Разни/ 0 comments

Ходили ли сте в манастира на двамата братя безсребърници Свети Козма и Дамян до с. Куклен, в Родопите /Пловдивско/? Мястото е особено – със силата, подхранвана от векове там. Природата се е погрижила да даде лековита леденостудена вода, която успокоявала нервите на болните, които отивали там за да посетят първата лечебница у нас, на практика. На поляната край манастира в последните 9 години вече се провежда летният фестивал на открито „Събуди се!“, което вероятно също не е случайно – че точно там събират млади хора с еко мислене да обсъдят идеи как да живеят по-природосъобразно и по-добре, в синхрон с околния свят и ползвайки стихиите. Всъщност, на място – в манастира преди години стана ясно, че през вековете тези двойки братя всъщност са били две – със същите имена- Козма и Дамян. И двете двойки братя са били лечители-безсребърници, но едните са живели през римския период – 5 век, а вторите – през 10-11 век. Сходни съдби и прекалено много странни съвпадения…

Тази икона на светите Козма и Дамян днес е сред експонатите, изложени в Историческия музей на гр. Перущица. Тя е оцеляла като по чудо след като през април 1876 г.  мюсюлмански и цигански орди от околността опожарили манастира „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в Родопите, преди да настъпят към въстанало селище долу в полите на планината.

Неизвестен е зографът на тази икона, необяснимо е и чудото как тази дървена икона не е била обхваната от пламъците, след като светата обител е изпепелена до основи. Има останали предания със същата икона – в едното от тях /записано от младия проф. Михаил Арнаудов и публикувано през 1930 г./ става ясно, че „куната“ изхвръкнала от черквата и отишла на камъка, където е кръстът. Ходили да я вземат, но тя не се давала никому. Една булка, на два дни венчана, успяла да я вземе обаче и я занесла долу – на равно място, гдето е манастирът. Там сега личат четири стъпки на коня на Св. Тодор“.

Над манастира се вижда внушителен скален венец на мегалитно светилище от високи менхири. В народната памет то е останало като „Манастирски скали“…Може би някога и то ще ни проговори.

Проф. Арнаудов е публикувал още едно сходно предание от района: „ На два часа път от Кричим има едно оброчище (манастир) на името на Св. Богородица, изгорено във време на въстанието 1876 г. На това място овчари и ловци слушали преди много, много години, че някакъв глас все плаче. Гласът идел от една височина над реката, гдето имало железен кръст. Отишли владици и попове, чели молитва на мястото и ето гласът се обадил от един дрян. Окръжили това място и изградили там манастира. Когато дойдел празникът на черквата (Въведение Богородично), всички е стичали тук и вземали участие в борбата кой да грабне иконата на Богородица и през габери, без път, да тичат – понеже иконата сама ги карала, блъскала (сякаш хала ги духала). Бягали е силно, а други ги гонели – догде всички се върнели пак в черквата. Някои вярват, че иконата сама хвъркала и отивала на кръста, гдето се чувал преди гласът. Тя била обикновено завързана със синджир за дряновото дърво сред черквата“.

Повече подробности може да намерите в ИМ в гр. Перущица

Материалът е подготвен по идея, подадена от Христо Буковски

 

 

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*