Хомеопатия и земеделие? Разбира се!

Dea/ януари 24, 2019/ Разни/ 0 comments

Агрохомеопатията е сравнително нова и непозната като цяло наука, която има механизми за въздействие върху насажденията. С нейна помощ можем да справим с внезапни проблеми по растенията или с по-дълбоки проблеми, наслоени в почвата. Как? Като я лекуваме с разбиране. Също както хората ползват за себе си хомеопатията. 

И природата също като нас, хората боледува и можем да помогнем, като й помогнем да се самоизлекува, т.е. с хомеопатия, но за растения.        

Разговарям с Цони Найденов е от Добрич, който е специалист в агрохомеопатията. /*повече по темата може да прочетете в сп. 8 през март/

Реколтите днес са в нашите ръце и от решенията ни зависи агронаследството, което оставяме. Освен към тези след нас, отговорността е и към здравето на хората. Защото все още храната е основен източник на енергия и нейното качество е в пряка зависимост към нашето общо здравословно състояние.

Какво представлява агрохомеопатията?

Метод, с който можем да възстановим пораженията, нанесени десетилетия наред върху почвата и растенията. Макар у нас ГМО да не е узаконено, според много земеделски ползватели вече тровим земята си – с американски, турски и китайски препарати, с които я третираме. Лесно достъпните и евтини препарати безконтролно се продават и разпространяват. Но ефекта от тяхната употреба отеква във времето. Въпреки това, ако се намесим отново, но грамотно и с разбиране, можем да повлияем на резултата положително и то само за 3-4 години. Толкова е времето за „изчистване” на негативния ефект, но промяна може да се види още на първата година. Така разсъждават агрохомеопатите и смело експериментират и събират все повече и повече доказателства в полза на тезата си. Защото по този начин могат да укрепят жизнените сили на растенията, да балансират почвата и да лекуват трайно, когато се налага лечение. При това добрата новина е, че няма странични ефекти!

Като всеки жив организъм и растенията имат генетична памет. Внезапна промяна на генетичния материал не само произвежда различен и генетично модифициран организъм, но също така оставя тази генетична промяна и в клетъчната памет. Агрохомеопатията не само лекува растенията, но също и травми, задържани в биологичната им памет. Те могат да бъдат резултат от принудителна хибридизация, отглеждането им на места извън естествената им среда или прекомерното използване на изкуствени торове за максимално увеличаване на добивите. Бързите промени в климата коренно ще променят нашия подход в селското стопанство. Една малка част от хората ще отглеждат растенията си в защитени площи и/или ще имат достъп до хибридни или трансгенни семена и ще използват агрохимикали. Но повечето производители ще трябва да се адаптират към предстоящите промени в климатичните условия и да се борят с нарастващата икономическа несигурност. Те ще трябва да си послужат едновременно с eвтини и високотехнологични практики, а това може да се постигне с агрохомеопатия.

Опитите в тази посока – експерименти в посока биоземеделие, се правят вече повече от век. Всъщност, всички заболявания и вредители в градината, които съществуват днес, ги е имало и в миналото, но в днешно време прибавяме и внос от тях. Единствената разлика от преди е, че тогава не са били така агресивни. Истината обаче е, че те са просто симптоми. Не са проблемът, нито причината. Те са последиците от истинския проблем. Защото наглед вредните, болестотворни организми имат положитена за нас роля!

В природата всяко живо същество изпълнява жизнено важни функции, а така наречените вредители и заболявания не само, че не са причината за проблема, а дори са част от решението му. Защото те просто се опитват да поправят грешките ни – като се хранят с растенията, които не са годни за по-висшите форми на съществуване като нас.
Голяма част от храната, която произвеждаме не е годна за консумиране. Основната причина са грешни практики в отглеждането. Дори да следвате потомствени добри практики в грижите за растенията, резултатите пак може да са трагични. А отговорът на въпроса „защо?” е, че вероятно и те са ползвали грешни методи. Но защо тогава в наши дни вредителите и заболяванията са много по-агресивни?!

Защото днес почвата вече не е достатъчно жизнена за да понесе вредните методи, които я убиват. До това е довело потискането на симптомите вместо лекуването на основния проблем.

Без всички живи организми, които продължаваме да убиваме пряко и непряко, ние, хората, сме обречени на изчезване. Проблемът е, че сме толкова слепи за истината, та сме склонни да пренебрегнем факта, че дори когато сме обърнали гръб на природата, тя все още продължава да се грижи за нас. Като продължава да изпраща организми, които ние наричаме болестотворни, при това правейки ги все по-настоятелно, за да ни покаже, че храната не е годна за консумиране от нас, че не е достатъчно добра за нас! И ние не само, че не се вглеждаме в тези предупреждения, но и убиваме решението на проблемите, които сами създаваме – тровейки почвата и мислейки единствено за по-големи добиви!
Но цената на това незнание вече е голяма. Вече плащаме със собствено здраве и със здравето на всички след нас.

Въпреки това решение има –  и то е да излекуваме почвата.  Това е по-лесно, отколкото да лекуваме растенията, животните и хората. Защото можем да произведем жизнени растения само върху жизнена почва! И ако растенията не са жизнени и здрави, как се очаква ние да бъдем такива като ги консумираме?!
Ако постоянно се стремим да премахнем последиците, проблемът никога няма да бъде решен. Тези наши действия единствено водят до още повече страдания.

„Никое хомеопатично лекарство не може да излекува трайно дадено растение, ако то страда от глад! Лекарството не храни.”

Като всеки българин, в началото бил доста скептичен към хомеопатията. Вече има група с хиляди последователи, в която помага с агро съвети.

Първият голям успех в агрохомеопатията на Цони бил с черни листни въшки, които били пренесени от мравки и отглеждани по девисил в градината им. Лекарството се оказало камфор – по-точно разреден хомеопатично /камфоров спирт / с това е полял и напръскал крехкото растение и сам видял как в следващите 3-4 дни „магистрали” от мравки изнасяли листните въшки и си тръгнали от мястото.
Според Цони всеки проблем тръгва от почвата – от там идват и здравословните проблеми при хората и животните. Защото жизенната почва не дава поле за изява на плевели,а здравото тяло – на болести. Но според младият агрохомеопат точно плевелите дават най-ясна картина за химичния състав на почвата и отговорите от какво конкретно се нуждае тя. Затова са му любими за наблюдение и анализ. Всъщност насекомите, заболяванията и плевелите са един екип за спешни ситуации в природата. Защото насекомите и заболяванията нападат растения с хранителен дисбаланс, а плевелите почва със същия проблем. И всичко това – за да ни предпази да не консумираме некачествена храна! Вместо да разберем това обаче досега ние сме атакували последствията, вместо причината. А те са там, за да се нахранят с това, което ние трябва да избягваме. Те имат напълно различна храносмилателна и отделителна система от нас и затова качественото за тях не е така за хората.

Плевелите са любима тема за Цони и от дългогодишното им наблюдение той стига до извода, че те са „докторите” на почвата, защото в балансирана среда тяхната жизненост е ниска.

Например: Теснолистните плевели /като кощрява и пирей/ присъстват за да коригират нарушено съотношение между калций и магнезий. При отглеждане на многогодишни растения, житните плевели могат да се използват за подхранване чрез косене и оставяне на окосеното да се компостира обратно в почвата. Там, където окосената органика не се компостира обратно в почвата, а остава гъст слой с неразградена материя е индикатор за липса на аеробни микроорганизми, пресоляване и лошо аериране.

Ролята на широколистните плевели е да поправят нарушеното съотношение между фосфат и калий. Също така те детоксикират отровите в почвата чрез метаболитни процеси.

Сукулентните плевели /кактусоподобните/ обикновено присъстват за да възвърнат въглеродните йони в почвата и да увеличат влагозадържащия й капацитет. Те покриват бедните и безжизнени почви за да ги предпазят от ерозия и дехидратиране.
Ако почвата е „почивала” 10 години – не е била торена и обработвана, тогава се нуждае от по-малко възстановване. Природата и сама добре се справя с баланса и нагледен пример за това са плевелите, които спират да растат, щом си свършат работата. С възстановяването качеството на почвата, проблемите изчезват сами. Така че, когато знаем какво се крие зад нашествието на плевели и насекоми можем лесно и бързо да се намесим за подобряване.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*