Просто една история!

Dea/ февруари 8, 2019/ Разни/ 0 comments

Снощи разказах една история на нови приятели, с които отидохме да хапнем след бизнес-събитие. Отдавна не се бях сещала за нея, случи се преди години. Не я разказвам често. Но се замислих как съдбата ни избира да станем свидетели или участници в едно или друго и как нашите действия решават съдбата на дадено място. Случайно ли сме там или сме избрани? Имаме ли власт да променяме/влияем върху хода на събитията или той е предначертан? И доколко. Какво ми дава тази опитност и какво още можех да направя тогава, се запитах тази сутрин. Или е просто пример да едно наум, когато ни хрумне, че знаем всичко или имаме цялата картина. Рядко имаме такъв поглед обаче.

Беше преди време. Работех в офис за недвижими имоти като брокер. Без заплата, само на процент при реализирана сделка. Тогава разбрах, че хората лъжат, ама много…и че аз явно съм живяла в саксия. Мутренски времена…Майка ми беше на легло и скоро след това почина. Настроението не беше от най-високите. Та в този момент – беше по обед и бях сама в офиса, когато влязоха трима възрастни мъже. Единият с бастун, трудно се движеше /92 годишен/, другият – няколко години по-млад от него тежко чуваше и третият – таксиметровият им шофьор. Казали му: „Води ни в някой по-голям офис за недвижими имоти.” И той ги карал по чаршията /разбирай „Мария Луиза”, където тогава бяха повечето силни фирми. Преди нас минали през „Киров”, но било затворено. Подадоха ми листи – малко по-големи от обичайния формат А4, с думи, изписани с „ъ” накрая, както е бил правописът преди 1947 г. Оригинали, не такива, които после се фалшифицираха. Бяха за декари златна земя. Край Гранда / до Евксиноград/, където се намираше вилно селище „Абатко”. Със собственост върху земята и всичките 16 хотели/постройки, които бяха там… Попитах от къде имат тези документи. Възрастните мъже се оказаха братя, които от години не са се връщали в страната, защото живеят на испански остров. Там били от деца. Родителите им били придворни на царската фамилия, до момента в който не се наложило бързо да опаковат багажа и да напуснат България завинаги. За благодарност, че са им помогнали и са стигнали живи и здрави, получили тези хартийки. Едва ли са очаквали някога те да имат стойност. Но ги пазели и от време-навреме проверявали какво може да струва това и могат ли да го получат. Възложили дистанционно на софийски адвокат да проучи задачата, но оттам нищо не произлязло. После дошли на място. При мен…Не знам можех ли да постъпя по друг начин тогава, но веднага вдигнах телефона и набрах мобифона на шефа, за да му кажа, че има клиенти и е най-добре да ги обслужи лично. Той не ме разбра какво му казвам и лежерно ми прехвърли топката, понеже обядвал…”Ела веднага!” казах по-рязко и с напрегнат тон, за да разбере, че не трябва да пропуска този шанс. И той все пак го направи. Останалото е история, както се казва.

Това парче земя беше изкупено на 25 долара за декар, при условие, че пазарната цена тогава беше около 100…и впоследствие препродавано и разпарчетосано неколкократно. Със съпътстващите пехливански борби, естествено! За да стане от райското кътче с много зеленина и пространство между тях, където да се рее морският бриз – презастроен квартал с лабиринт от разкривени проходи между тях. Дали имах шанс да спася или предотвратя това? Не знам…Виновна ли съм, че с лоялността си тогава не направих друго? Дали щеше да има друг изход за дърветата или беше въпрос на време – пак не знам. Вероятно не. Защото офисът така или иначе се подслушваше от полицията, макар да не пролича външно. Но шефовете го знаеха и водеха специалните си разговори извън него. За всеки случай.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*