Атанасовден дойде!

Dea/ януари 18, 2019/ Духовно развитие/ 0 comments

Горан Стефанов продължава разказа си за зимните празници:

„Според канона, почитаме паметта на Атанасий Велики, който бил роден през 295 г. в столицата на Египет – Александрия. Праволславната църква припомня, че в 319 г. Атанасий е ръкоположен за дякон. Тогава в Александрия се поява ереста на местния свещеник Арий. Тя се изразявала в това, че Христос – не само като човек, но и като Бог – не бил равен на Бог Отец, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен. Това учение се разпространявало бързо. На Първия вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики, Атанасий решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов. 
На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му на 18 Януари.

Според фолклорните представи Св. Атанас бил един от шестимата братя-юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света. На Атанас се паднало да е повелител на зимните студове и снегове. Такава е древната и първична народна представа, която българите пренесли върху християнския образ на Св. Атанасий Велики. 
Атанасовден в миналото се е смятал за средата на зимата. Но тогава зимата сякаш едва започва. Студовете все още са сковали земята, а запасите от дърва за отопление и храна за хората и животните  – недостатъчни. Щом превали “среди зима”, обаче, селяните започвали да преглеждат колко зимнина им е останала и ще стигне ли до пролетта. Защото “Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне.” Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е било по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон. За земеделците зимата е “мъртъв” сезон.
В българските легенди Св. Атанас е господар на зимните вихрушки, снегове и студовете. Но той има власт и над зимното слънце. И тези негови “владения” определят зимното време. То е “като малко дете”, според народната поговорка: ту плаче, ту се смее, сега вали, сега слънце грее. С това предчувствие за лятото е свързано и основното народно поверие за Атанасовден. Тогава Св. Атанас съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. Затова има и поговорка “Атанас дойде, лятото дойде”, макар да е още “среди зима”. 

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*