Обидите често водят до раково заболяване

Dea/ декември 14, 2018/ Духовно развитие/ 0 comments

Предлагам тази статия, защото много хора не си дават сметка до какво водят обидите. Днес я прочетох в една от групите, които горещо ще Ви препоръчам :“Звуково лечение и терапия“. Галин Петров като създател се грижи да обновява съдържанието с всичко, което хората търсят като помощ за различни заболявания. А да не бързаме да се обиждаме и задържаме обида в себе си е вид превенция за здравето. Защото ако това емоционално състояние не се трансформира, може да доведе до онкологично заболяване. А и обидата отнема от жизнената ни енергия и в крайна сметка това наистина ни убива.

Тя е директен път към всякакви болести!

Обидчиви сме, когато смятаме че са ни пренебрегнали, когато има несправедливост спрямо нас,  нанесено ни е дълбоко оскърбление, измама или сме получили неблагодарност.

Тези емоционални травми остават в тялото като енергийни блокажи и сковават потока на движение на енергията в него. Така след време се появяват болестите.

Напр:. проблем със щитовидната жлеза показва, че там има „задържани“ думи, премълчани, неизказани, от обида или друго.

С течение на времето на място, близо до блокажа, мускулно напрежение остава. Това намалява кръвообращението, което води и до намаляване на имунитета ни. Така ставаме потенциални жертви на вируси и по-сериозни болести, които да се настанят трайно в организма ни.

Дългите и застарели обиди са опасни, защото подриват работата на организма и го лишават от радостите в живота. Някои хора дори са готови да продължат да пазят обидата в себе си, да се „грижат“ за нея и да я носят със себе си през целия си живот.

Ако сме твърде склонни към обиди обаче говори и за друго – че не искаме да поемем отговорност за живота си и подсъзнателно я прехвърляме на другите.

Някои използват чувството за обида като начин за манипулиране другите хора, като ги карат да се чувстват виновни.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment