Били ли сте там?

Dea/ март 26, 2020/ Картини/ 0 comments

Мястото, където като че ли проблеми липсват. Или поне сегашната тревожност. Ако само допреди време това щеше да е мечтаното място за почивка, оазисът далеч от стресиращия делник, днес вече това е мястото, в което всеки от нас иска да живее. Не под карантина и в апартамент в града, без възможност да отидеш дори до парка! Обаче колкото и да е красиво има някои уловки. За да вечеряте, напр. ще трябва да се потрудите! Дали с лодка и въдица, дали по друг начин, но със сигурност супермаркетът не е на близо. Всяко нещо си има цена. Тук например, не можете да живеете с кой да е, а само с някой, който също като вас споделя възгледите ви за света. Защото макар и с голям простор наоколо, вътре пространството е тясно. И ако не си с подходящият човек… Да! Това имах предвид! Изолацията днес ни показва достатъчно ясно този проблем. В момента всеки от нас плаща за изборите, които е направил. И има време бързо да ги преразгледа… От къде са взети тези решения? От Душата или от Егото?

Как да ги разпознаете ли?

Ами Егото все иска, все не му е достатъчно. Има претенции и изисквания. Съревновава се. Иска да изпреварва и понякога е в нарушение заради това. Да, като по пътищата. А душата…, тя е благодарна. За много неща. Оценява и трудно забележимото и иска толкова, колкото ни е нужно – една прегръдка, две любящи ръце и сърце, което ще направи всичко за вас. Другото…са детайли. Несъществени. И може да са различни, също като настроенията ни и цветовете на една и съща картина рисувана в различни дни – веднъж ярки, друг път укротени. Трудно нещо е безусловната любов. Но и тя си има цена. За разлика от мечтите. Те са безплатни. И всичко винаги тръгва от тях. Но после пак се стига до цената, която трябва да платим за мечтата си. Но знаете ли кое е най-важното, когато я постигнем? Че по пътя към нея ние сме се променили и вече не сме онези мрънкащи и вечно недоволни хора, които все искат и тропат за още. Бунтари в тесен кръг и кротки агънца сред тълпата. Не, променени сме. Предизвикателствата по пътя са ни направили различни – силни, издържливи, вдъхновени и влюбени в живота. Защото той винаги продължава, независимо кой се отказва от него. И ако го изберем, можем само да му се радваме. Защото от тази скала, на това място се вижда истината. И тя е в цялата картина! Пожелавам ви прозрение, все едно сте там.

Масло върху платно, размер: 30/30 см. рамкирана

Цена: 150 лв.

Може да бъде при вас, доставена по куриер. Пишете ми!

И още една тайна ще ви кажа: мястото се намира в Занзибар. На източните брегове. И всъщност, това е бар – на скалата.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*