Белият град на Реджина Мария

Dea/ септември 23, 2018/ Пътешествия/ 2 comments

За някои туристи Балчик е просто един малък и спокоен морски пристан. Но в него е врязана драматичната история на румънската кралица Мария, която търсила тихо пристанище за неспокойната си душа. Намерила го в суровите скали, които вълните често безмилостно блъскали и тази стихия уравновесявала в някаква степен вътрешното й безпокойство.

Тъжно е някак да видиш как вещите надживяват хората и говорят много за тях. Тук е кристалното огледало на кралицата, някои нейни рисунки, приказките, които тя е писала. Мебелите не са на местата си и затова вероятно изглеждат малко нахвърлени, предвид перфекционизма й в подредбата на интериора в къщата наречена „дворец”. Въпреки спокойствието, което очевидно е търсила в това място /не случайно наречено „Тихото гнездо”/, впечатление правят снимикте й – с поглед винаги встрани!

Когато кралица Мария избира мястото за лятната си резиденция край морето, на него имало само стръмни голи баири.

С помощта на двама италиански архитекти и швейцарски паркостроител сътворила своята мечта с много любов и грижа. Всъщност ценното за нас е точно нагледния урок как с много желание и мисъл можем да направим от всяко място с потенциал райски кът!

Да, спомага факта, че тя е живяла в онези красиви времена на сецесиона и на романтизма в Европа, а общуването с хора на изкуството от тази епоха е оставило отпечатък върху визията на двореца и парка. Като почитател на изкуството, кралица Мария организирала много вдъхновяващи дни и безкрайни вечери, изпълнени с творчески дух. Той още витае наоколо, затова и не е случайно, че много художници, писатели и музиканти намират музите си тук – и буквално и преносно. Знаем, че гостоприемството й било велико – Мария се съобразявала с гостите си и техните религиозни и естетически предпочитания. Като изискана жена с вкус към детайла, тя подчинявала всичко на една идея – от интериора, през менюто и дори сервизите, използвани за конкретен повод. Можем само да съжаляваме, че сме от различна епоха и няма как да присъстваме на подобно преживяване. Проследявайки историческите факти обаче е безспорно, че оттогава  Балчик е притегателно място за хората на изкуството.

Аванградна за епохата си, ексцентричността й е приемана за нормална кралска прищявка. Често са я виждали да се разхожда с ефирни дрехи с ориенталски повей – един действително смел начин на обличане. Всички считали, че тя е една щастлива принцеса, притежаваща каквото си поиска.

Но вглеждайки се в снимките й, виждаме друго.

Оттам ни гледа меланхоличното лице на кралица Мария – тъжно и самовглъбено. Хората смятали, че си има всичко, но фактите нашепват друго – уговорен брак, когато била едва на 16, а скоро след това и 6 деца. Всъщност, тази уникална смесица от руска тъга и английска аристократичност, които притежавала Мария като наследство от родителите си били заложени хитро в политико-дипломатическите ходове. Желанието й било след смъртта й сърцето й да остане в Балчик.

И тук съдбата се намесва буквално.

Защото това все пак се случва, но не и по начина, който си е представяла  кралицата.  Краят е суров и бурно драматичен – при спор между двама от синовете й, тя се опитва да ги спре като застава между тях и е простреляна.

„Румъния се нуждае от лице и това лице ще бъда аз!” – казва кралицата-воин, както я нарича Западната преса през Първата световна война. В известен смисъл тя продължава да го прави и сега. Върволица от румънски поданици, които я познават само от историята се стичат непрекъснато към Балчик, за да й отдадат почит. А ние можем само да мечтаем за толкова стойностен и пълноценен живот, в който името става легенда, а любовта прелива отвъд границите на живота.

Когато идвате към Двореца в Балчик, може да направите нещо специално, дори  и да ви се стори странно. Добавете някакъв малък, изящен детайл към облеклото си – тя би го оценила! Все пак сме й на гости…

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

2 Comments

  1. това е моето любимо място извън варна. всеки път, когато мога, го посещавам. водих там на кратка почивка и дъщеря ми – остана очарована колкото мен. магия е!

    1. Да…романтиката е навсякъде там!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*