Великденски традиции
Знаете ли, че на Великден в Корфу се чупят делви? Такава е отколешната островна традиция. Символът на това действие е да се приключи със старото, каквото и да е то в негативен аспект – от една страна, от друга – че счупеното е на късмет. Също така хората там вярват, че така поправят грешките си от миналото и както пролетта внася обновление в природата и „избухва“ за нов живот, така и техният се обновява по мистичен, нов начин. Обичаят е езически, макар самият ритуал да е оглушителен и да се извършва точно по Великден. За да се подсили вярването, че животът им се подобрява, хората с годините го доразвиват и добавят нови елементи, като напр. освен естественият цвят грънци, чупят и такива, които са оцветили в червено. Идеята, вложена в това е, че червеният цвят е символ на кръвта, а оттам и че това слага край на наследствените болести и родови проклятия! Предвид факта, че гърците са много вярващи, но също и освен в православната вяра, техните страхове се подхранват и от окултните вярвания. Там са много разпространени правенето и развалянето на магия до такава степен, че в този обичай стигат и до там, да чупят стомни пълни с червена боя пред вратите, където живеят мъже, останали с години ергени. Историята обаче /доколкото се пишат такива спомени/ продължава и с поствеликденските вести, че това не им помагало особено да променят статуса си. Но…животът е безкраен и който наистина се надявал на чудо, оставал в очакване на следващият Великден. При по-старите ергени правили съответно и по-сложни ритуали с цел „да хванат дикиш“. Например високопоставено лице,познато на всички, също незадомен бил често на прицел. Зевзеците на Балканите са неуморно изобретателни, когато искат да меко казано да озадачат някой, затова и се сетили да ползват щъркел, който свободно се разхождал сам. Уловили го, боядисали го в червено и го пуснали в кабинета му. Синхронно в това време цигански оркестър пречиствал уличното пространство със звуковата си вибрация, та така привличали вниманието и на онези, които били заети с други дейности – да ги изоставят и да видят какво се случва навън. Историята помни, че това продължило няколко години, но новият обичай скоро бил прекъснат от околийският началник на полицията, който също бил ерген…
Това са истории, които дават цвят на всеки празник и националност, защото ние всички сме част от палитрата на света. Лично аз не съм го виждала с очите си, но го разказват. А където има дим, има и огън. За съжаление, няма да мога тази година да отида и да проверя истинността му, макар да ми се ходи пак на о. Корфу. С удоволствие бих се върнала там, наистина. Това е райско място, особено през лятото. И вероятно скоро ще имам тази възможност. От България можем и по сухите пътища да стигнем бързо, но от по-далечните страни имат възможност да кацнат и със самолет – летището е малко и затова пилотът трябва да е добър, също както и времето. В противен случай понякога затварят асфалтовият път към столицата /град Корфу или Керкира/, където спират и круизните кораби. Когато ходих аз – това беше преди няколко години по майските празници, бях неприятно изненадана от стачката на фериботните работници. Това измести началната ни точка на воден преход с 30 км. до неофициално малко пристанище в Парга и забавяне в програмата. Но пък ми даде идея къде да отида другия път, защото това място ме очарова! Имаше такава естествена красота, която те поразява. И най-лазурно сините води, които подлъгват да се гмурнеш в тях. Но разбира се, както и във всичко в живота, удоволствията се заплащат по специални тарифи и това, което ни се случи на нас остави незабравим спомен. Набързо взех със себе си четка и паста за зъби, една тънка блуза за спане и се метнах на борда на македонския кораб, който беше дошъл да ни прибере. Условието беше да пътуваме без багаж, за да не потънем. Тръгването не стана веднага, а се проточи, докато капитана не брои една купчина едри банкноти на гърците, които трябваше да разрешат отплаването ни. Та така, романтичният непредвиден мини круиз предшестваше отложен за по-късно факт, че макар и в 4 зведен комплекс на райско място, в хубава обстановка и след баня, аз съм пак с гащите от вчера и дрехите, съответно…Ден по-късно пристигна багажът ни и тази подробност остана леко забравена, затисната от новите впечатления, които островът предлага. От тогава ми е обецата на ухото да не пътувам до Гърция по официални празници и забелязвам, че съм права. Защото същият номер се повтаря редовно. Сигурно затова тази година няма да имат възможност да го приложат!
