Долмените в Сакар

Dea/ април 30, 2019/ Пътешествия/ 1 comments

Има една планина в България, която като че ли все я подминаваме, наблягайки на мистичните Родопи, магичната Странджа, опиявяващите гледки на Пирин и Рила и Стара планина като мост и среда между всичко това. Но ето че този Великден аз отново бях там – в търсене на онова вътрешно рестартиране, което се получава само в досег с истинската природа /но за дивата страна на Сакар – после/. И така няколко дни с приятели обиколихме скални църкви и светилища, но най-вече долмени. Това е, с което аз свързвам Сакар – да си призная. И е отличителното, според мен от другите планини. Знаете, че Сакар не е висока планина – като първенците на Балканите, нито пък може да се мери с гъстата широколистна гора на съседните си посестрими, но нямам и за цел да я сравнявам. Защото знам, че всеки е уникален сам по себе си и значим за цялото по някакъв начин. Долмени има и в други южни склонове на България – като Странджа и да кажем – Родопите в единия край, но тези в Сакар наистина са някак по-различни. От друго време, друга епоха. дело на други хора с мислене съвсем далечно. Не казвам примитивно, защото не ги познаваме, а ако разберем повече за тях, е дори възможно ние да се окажем окичени с тази „титла“. Както и да е. Ако приемем, че днес това, без което не можем някога е липсвало /Wi Fi, а знаем, че Интернета е изобретение, дадено ни от 5-то измерение/, точно в тези конструкции хората от миналото са намирали връзка – е, не с повече хора като нас…а с по-висше от тях съзнание или Бог, както го наричаме. Един вид това са древните храмове, в които обаче те влизали без посредници! Контактът е личен – нещо като изповедалня.

Десетки, да не кажем стотици са откритите долмени в дебрите на Сакар планина. От местните хора разбирам, че някои не са картотекирани или са описани с погрешни координати нарочно В някои от тях са намерени предмети от бита и украшения – дали са гробни дарове или амулети, запазени в това свещено за тях пространство на усамотение с Бога не знаем. Едва ли са гробни съоръжения обаче, защото няма намерени кости, нито са струпани повече на едно място – напротив. Усамотени са! Дали са били индивидуални или са се ползвали от повече хора с толеранс – няма как да знаем. Пространството е малко, а когато е затворено и с капак /междудругото на две от тях местните им викат точно така: „Капаклийки“/ аурата се „затваря“ и торсионното поле се завихря с пълна сила. Ако приемем и че са изграждани на специални точки, възможно е въздействието в тях да изменя състоянието на съзнанието.

Клифтинова нива – с. Сакарци
Жельов гьол – този долмен е двукамерен, ограден
Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

1 Comment

  1. https://waterfallmagazine.com
    What’s up Dear, are you truly visiting this web site daily, if so afterward you will without doubt get nice knowledge.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*