Етнографът Горан Стефанов:

Dea/ април 24, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Параклис „Св. Богородица“

„Най-големият съвременен празник на Малко Търново е денят на Света Богородица – Успение Богородично. Точно тази светица е и патрон на града. Така се казва православната църква в Малко Търново и параклиса в местността “Църногорово”. Тя се намира на 4 км югоизточно от градчето. Параклисът е построен върху един от най-големите карстови извори в Централна Странджа – Църногоровският. Сега изворът е каптиран и водата с помпи се изпраща за водоснабдяването на града. На източната стена на параклиса отвън са монтирани 7 чучура, от които водата някога свободно се е леела, а сега ги пускат само за празника. На север от параклиса има големи тучни поляни, където се провежда събора /панагир по странджански*/ на 28 август. “ – внася необходимо уточнение Горан по повод вчерашната публикация в блога ми:

http://deasjourney.com/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8/

Прави и още едно важно уточнение, че в Странджа всички параклиси се наричат от местното население манастирчета, а съборите и празниците – панагири. Макар че, ако често посещавате странджанските села, ще почнете да разбирате диалекта им!

Ето какво пише в книгата си “Надникване в Странджа” Илия Петков:

„Преди 1927 г. в м. ”Църногорово” имало манастирче, което било на срутване. През 1926 г. Църковното настоятелство на православната църква в града взема решение на мястото на манастирчето да се построи църква със седем чучура, три манастирски стаички за курортисти, няколко тераси с маси и пейки и да се извърши залесяване около църквата, като се предложи на собствениците на земи да подарят част от тях на манастира.
На 1 август 1926 г. в местността ”Църногорово” се провежда среща с всички собственици на земи в съседство с манастирчето. Те били призовани с полицейски покани. Коста Карагеоргиев дарил на църквата 2 дка земя; Никола Дяков – 4 дка; Тодор Мутавчиев е отстъпил 2 дка земя срещу замяна с друга; Георги Харбалиев е предоставил 2 дка срещу замяна; Лефтер Шопов дарил 3 дка земя, Киро Ст. Мутавчиев – 2 дка земя. Така се обособила нива от 16 дка, собственост на църквата – манастир и станало възможно да се построи храма с иконостаса, трите манастирски стаички, да се направят тераси с маси и пейки за отдих и почивка и да се залеси част от нивата. На 5 август 1926 г. се полага основният камък, като протойереят Стоян Павлов е отслужил специална молитва. Присъствали 28 души зидари и граждани.
Виждайки, че строителството на обекта изостава, на 25, 26 и 27 август околийският управител, Дико Русев с 13 души стражари отиват на ”Църногорово” да работят, с оглед на следващия ден, когато е панаира, параклиса и стаите да бъдат готови. На 27 август 1926 г. пристига Сливенския митрополит Иларион с цялото архиерейско настоятелство и кмета. Всички са възхитени от направеното. На 28.08.1926 г. новият параклис е осветен.”

След 1944 г. манастира бе изоставен и постепенно се разруши. В края на деветдесетте години на 20 век параклиса е възстановен.

На 15 км. от град Болярово се намира село Стефан Караджово. Там е роден прочутия революционер Стефан Караджа. Родната му къща е запазена и до днес. Над селцето се извисява и възвишението наречено „Свети Илия”. На върха на това възвишение се събират през 1802 година, няколко войводи сред които Никола Узуна, Кара Колю, Вълко Бинбелов, Добри Байрактар и взимат решението да направят  бунт, който прераства в локално въстание, известно като „Странджанската буна”. Негов  водач става Стефан Караджа. На едноименният връх се  намира и така нареченото „Краставо кладенче”. Според преданието в него са се къпели самовили и затова водите му придобили сила да лекуват всички кожни болести по животните и хората. Случайно го открил овчар, чието стадо се разболяло от краста. Решил той да даде курбан на Свети Илия, че да му излекува овцете. Вечерта срещу празника изкъпал нароченото за курбан животно във водата на кладенчето. На сутринта видял, че то е напълно оздравяло. Дошло му наум да прекара цялото стадо през кладенчето и всички животни оздравели…Това казва легендата, а днес „Краставото кладенче“ е оформено като басейн, с малък параклис
и място за отдих, посветен е на Свети Илия. 

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*