Ех, тези Родопи!

Dea/ март 17, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

А всичко започна толкова културно – ей тука, в сладкарницата на ТВ кула на вр. Снежанка. С прекрасна торта, превъзходна компания и гледки, които се разстилат на дипли като тонове плат – необятни за окото.

Обаче после щяха да ми изскочат очите, защото …добре, обяснявам по ред…Бяхме за няколко дни в Родопите сме и това, за което ще ви разкажа е нашето пътуване към най-високата панорамна площадка над дефилето към Ягодинската пещера – Орлово око.

Настанени в джиповете /е, повечето отзад/ и въоръжени с реалистични очаквания за лек и най-вече бърз превоз без потене до най-високата в ждрелото точка за зорко наблюдение се потапяме смело в атмосферата. А тя е следната: „На сигурни ръце си, нема се плашиш!“ ми казва Ахмед на чист български с родопски акцент и форсира по стръмното нанадолнище любимия си оф роуд, с който се кефи да плаши пискливите гражданки. И веднага след това надува музиката – с родопските гайди и песни и пее заедно с нея – пак на чист български! Като усилва още малко, за да чуят и в съседното ждрело и пояснява: „Тая ми любима!“ От къде си? – питам аз. От Гьоврен, отговаря той, а аз нямам представа къде е това. Наблизо е – пояснява за такива като мене – дето не знаят къде е Гьоврен и даже не са чували за това село! Разяснява ми, че и там има какво да се види, подобно на „Орлово око“, където отиваме. Голяма поляна с гледка – Вълчи камък. „Какво друго има там, освен „Вълчи камък“, питам аз, колкото да да се намирам на диалог…“Нищо, казва ми шофьора, ама сега там снимат филм – индийски! Ама …яко миришат тия! Една сцена имат да заснемат тука, а вече месец и нещо продължават. 250 индийци. Сигурно са с 500 коли“, пояснява събеседника ми, докато уточняваме, че нощуват в Девин – по хотели. Ами сигурно им харесва тука, затова се бавят -заключавам аз, за да върви приказката. През това време по стръмния път, в този неистов пек съзираме да върви /като родопска песен/ жена от с. Ягодина и Ахмед не пропуска да я поздрави с клаксона, усмивка и вдигната за уважителен поздрав ръка – ей така, докато кара. Няма ли да я вземе някой по пътя, питам аз, защото сме в другата посока. Толкова е непоносимо горещо! „Ааа, тя отива в пещерата / Работи в Ягодинската пещера/. Ние, родопчаните обичаме да ходим! Ето и аз – гледаш ме друсам се тука по цял ден, 7-ми курс ми е за днес /а нямаше още обед/ и като свърша вечер нямам търпение да сляза от джипа и да повървя поне 5 км. Ама какво да правя?! Няма работа…“ Е, поне имаш някаква – вмятам аз, докато той отново усилва родопските песни и пее с пълно гърло ведно със записа. Какви са тези хора, невъзможно е да не ги обичаш!


Към панорамната площадка „Орлово око“. Има и по-пряк път – около километър нагоре пеша, но денивилацията е над 900 м, което я прави много…трудно забравима!


Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*