Загадката в Добърско

Dea/ април 5, 2020/ Пътешествия/ 0 comments

         Ако не сте я видели, при първа възможност го направете – църквата в пиринското село Добърско ще ви остави в размисъл. Намира се в западна България, на 17 км от Банско, в посока Гърция.

Чудя се кои са по-големите майстори – старите дюлгери или онези стенописци, изрисували всички житейски сцени от Библията разбираемо и въздействащо. И по начин, по който да стигне това и до нас, със същото качество, все едно вчера е било завършено! Ще кажете: „Как е възможно?” И аз това се чудех, затова и дълго стоях вътре и оглеждах, и се дивях на това богатство, с право пазено днес като Световно културно наследство на ЮНЕСКО и с билет за филиал на НИМ – София. Изумително е, наистина – липсата на влага, времето като че въобще не е докоснало стенописите и цветовете им са все така ярки. А ние днес със съвременното строителство и във времето на бързооборотните стоки, дори и две години не можем да сме спокойни след ремонт! Забелязах, че на около метър от земята на няколко места на всички стени в четирите посоки има отвори в стените, за да става вентилация вътре. Възможно е да има и други похвати, които може и да не съм уловила, но те спомагат за консервирането на това световно богатство, недокоснато от ударите на времето. Ценното в тази малка църквичка /тя е едноетажна, за да не дразни османлиите/ са изображенията на Исус в ракета и в капсула /меркаба/. Това е енергийното тяло, с което той се придвижва между световете. Нашите учени не смееха като че ли да заявят това категорично и още по-малко да го обяснят, но след като и екип на „Нешънъл Джеографик” прояви интерес, дойде, видя и засне църквата, вече сме по-уверени, че притежаваме нещо наистина специално! Смешно и тъжно е, че се нуждаем от одобрение отвън, за да повдигнем националното си самочувствие. А имаме толкова много поводи от историята да се гордеем с произхода си. Ето тук напр., в Добърско, има легенда и тя има резон, че Самуиловите воини на път за Рилския манастир остават за зимата. И те реално са едни от първите заселници в местността. Откриват, че водата им помага много на осакатените очи и това е основната причина да останат. Основават селото, а после слагат основите и на прочутата Добърска школа за слепи певци.

От аналите ни е известно, че навремето оттам е минавал основният път между Рилския манастир и атонската Света гора. Днес все още може да ползвате аязмото под църквата – те не променя нивото на водата си целогодишно. Хората от Добърско вярват, че водата помага за очни проблеми. Но най-известната забележителност тук е църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, която всъщност единствената у нас с тези двама покровители.

Вероятно е строена и достроявана на два етапа, защото мраморна плоча, вградена в олтара показва, че годината е била 1112, други сведения пък показват датировка 1614 година. Като архитектурен план е трикорабна базилика, каквито са били строени по време на Първата българска държава.

460 изображения, които не следват канона – свети Димитър и свети Георги, напр. са изобразени в цял ръст, а в сцената Сретение Господне Исус Христос е с вързана на плитка коса. Също така има образи и на жени-светици/цели 30!/, което прави препратка и към богомилското учение.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*