Земенският пролом – едно извънземно преживяване

Dea/ април 28, 2020/ Пътешествия/ 0 comments

Предвид спрените пътувания в момента, публикувам текста на гост-автор в „Пътешествието на Деа”  – Силвия от Кюстендил, която е и водач в тамошното туристическо дружество „Осогово”.

Аз също, когато есента бродих из Земенския пролом първо се допитах до нея, за да съм сигурна, че пътуването ми ще е пълноценно. Така и се получи – едно сгряващо все още мислите ми преживяване за прекрасния водопад „Полска скакавица”, който е на две нива и остави у мен емоцията, че непременно трябва да се върна пак! Защото тук колкото и да стоиш, сякаш никога не е достатъчно! За Земенския манастир, който е уникален не само с архитектурното си решение, което го прави единствен такъв у нас, не само и заради факта, че е обект на Юнеско и се посещава като музей, а и с изненадите, които лично за себе си открих там като богомилските знаци по него. Мистични са тези места – изглеждат като забравени от Бога, а са скрили в себе си толкова тайни, че допускат преминаващите през тях постепенно и на етапи. Веднъж разкриват един пласт, а след време втори и трети. Стига да имаш очи да ги видиш и сърце да ги усетиш. Да, и душа, която да ги свърже, както и време, за нови срещи и открития там. Сега е време да си спомним. Да анализираме и да мечтаем, после ще дойде и другото – да пътешестваме!

А вашето пътешествие най-добре да е с влак, плюсовете са, че така ще е по-романтично и забавеното време ще ви настрои да се свържете по-лесно с всичко наоколо. Защото тук времето е спряло. Ако сте с кола, ще е по-бързо, но пък трябва да се върнете на същото място, където сте я оставили, за да продължите. С влака може да се качвате и слизате на следващи гари няколко пъти, както направих аз тогава и съм много доволна от изпълнения с емоции есенен ден.

„С влак през Пролома

по маршрут Кюстендил – Земен

Винаги съм смятала, че моят роден край е най-красивото място на Земята. Още от дете разбирах уникалността на природата, която ме заобикаля, виждах разнообразието ѝ, усещах и поглъщах красотата и чистотата ѝ. Родното ми място е Кюстендил – място с неповторим дух и самобитност,което никога не бих заменила, защото ми дава усещане за вечност, неземна сила и красота.

Разходката ни започна от жп гара Кюстендил, където в 9,40 ч. тръгнахме с влака до спирка Полска Скакавица. Може би сте чували за това райско кътче. Но, за да почувствате вълшебството на природата, трябва да го видите със собствените си очи. Районът е едно от малкото места в България, което не е засегнато от автомобилния транспорт. През него минава единствено железопътната линия Кюстендил – София. Пътуването с влака е много романтично. Той се движи бавно, спира на кокетни спирки – с. Копиловци, с. Шишковци, с. Раждавица. Селата, досущ като призраци, се появяват и изчезват пред очите ми. Старо училище, къщи, олющени надписи, стръмни склонове.

След жп спирка Раждавица река Струма прави забележителни меандри и вече навлиза в Земенския пролом. Трудно човек може да остане безразличен към цялата величествена картина, която се откроява пред очите му. Накъдето и да погледне, гледките са величествени. Чувството, което се надига е единствено преклонение и възхищение към уникалните способностите на природата и приказния рай, който е създаден тук, на земята. В 10,15 ч. вече сме на спирка Полска Скакавица и оттук започва пешеходният ни преход. Връщаме се обратно в посока Кюстендил и вървим по релсите до тунела, където за по – голяма безопасност туристите са направили маркирана пътека, за да се избегне преминаването през тунела. Преди моста над река Струма, в дясно, има малка изоставена къщичка и там е мястото, където хващам пътечката към Скакавишкия водопад. След около 15-20 минути пред нас се разкрива една величествена гледка. Водопадът е образуван от съвсем спокойна и малка рекичка, минаваща през село Полска Скакавица. Водите достигат до една скала на около 53 метра височина и свободно падат надолу, образувайки изключително красив водопад. Той е обявен за природна забележителност през 1968 година. Вековната борба с природата е създала това магическо място, където милиони капчици се разбиват в скалите и светят с различна светлина, погалени от слънцето. Създават причудливи отражения и невероятна феерия от цветове. В скалите има множество дупки, обрасли с растителност. А вдясно от водопада стои като страж баирът „Драганов камък“. Според легендата хубавата девойка Драгана, подгонена от турци, извикала: „С турчин не тръгвам, ханъма не ставам, вярата си не сменям, аз съм българка!“ и скочила от скалата.

След множество снимки е време да продължим по екопътеката, преминавайки в ляво по мостче, множество стълби, за да се озовем в най-атрактивната част на водопада. Гледката там е уникална – снопове вода, бели пелени се спускат от ръба на скалата. Водните струи ни пръскат и освежават, а зеленият губер – успокоява и омайва. Тук природата е била много щедра. Дарила е пролома с приказна красота. За около половин час сме вече върху терасата на самия водопад, където се намира православният храм “Св. Димитър”. Църквата е построена от майстор Георги Манчов през 1892 година върху основи на стара късно-средновековна църква и е със запазени стенописи и славянобългарски надписи. Гледката от там е уникална. В близост има къща за гости, където при предварително обаждане може да си отдъхнете и похапнете от вкусотиите на Емил /тел. 0882 885 003/. Странно, че името е Полска Скакавица, когато селото живее на ръба на пропастта. Освен с природните си красоти, то е известно и с борческия си дух, защото никога не се е примирявало с робския живот. Водило е упорита борба против византийското и турското робство. По време на Първото българско царство в пролома са построени пет крепости. От тях по време на царуването на Самуил, пернишкият деспот Кракра упорито отбранявал пролома и прилежащите селища. Византийският император Василий II на два пъти опитал да превземе крепостите – 991г. и 1004 г, но бил разбит. По време на турското робство от Полска Скакавица излезли трима хайдути и петима опълченци. Три пъти селото било опожарявано от турците, но запазило свободолюбивия си дух и българската вяра и не било покорено.

Време е да слезем отново до спирка Полска Скакавица, защото сме планирали още интересни обекти. Тръгваме отново по жп линията, вече в посока София. На десния бряг на река Струма в живописния Земенски пролом се намира крепостта Землънград. Тя е оградена от три страни от меандър на реката, като непристъпните скали се издигат на голяма височина. За да достигнем до нейните останки, поемаме по пътеката, която извежда до мястото, където с много остри завои река Струма е моделирала фантастичен меандър. Оттук до крепостта води стръмна пътечка от северната страна на планинската гърбица.

Много легенди са свързани със съществуването на Землънград. Една от тях е за битката от 1330-та г. и разказва, че хазната на българите, натоварена на биволски коли, е следвала цар Михаил Шишман. Като разбрали за неговата смърт, придружаващите я войници, заровили четирите казана, пълни със злато и сребро и така ги замаскирали, че сърбите не ги намерили. Войниците, които заровили богатството, после загинали и не останал никой, който да посочи местонахождението му. Тази легенда събужда интереса на иманяри до днес.

Друга легенда разказва за дълга обсада на крепостта Землънград от чужда войска. Когато видели, че съпротивата е безсмислена, българските войници поставили един тъпан, като майсторски пригодили дървени перки, които го удряли, задвижвани от вятъра. След това подковали всички коне, сложили новите подкови обратно на посоката и през нощта се изтеглили нагоре по Струма. На следващия ден противникът забелязал, че има следи от влязла в крепостта многобройна конница. Помислили, че българите са получили подкрепления, подсилили обсадата с още войска, но не се решавали да настъпят. Тъпанът продължавал да бие. Тогава една баба от околните села издала тайната и противникът нахлул в крепостта.

След множество снимки във всички посоки, вече е време и за местността „Светата вода“, където на около един час път, се намира голяма скала с пещера, в която според преданията е живял св. Иван Рилски. В наклонената скала в югозападната част на нишата има врязан надпис, „Отче Йоане, помози и спаси”, датиран около XII в. В пещерата има изворна вода. След като запалих свещичка, е време да тръгнем към град Земен. След около 30 минути през дъбова гора излизам на панорамна скална площадка наречена „Иванов камък”. Гледката е невероятна. Тук природата е била толкова щедра на форми, че за посетителя е нужно да съзерцава с дни природните чудеса, представени от скални откоси с височина от 60-80 м, скални ниши, водопади, пирамиди, за да може да възприеме богатството на форми. След около 1,5 часа пеша, вече сме пред портите на Земенския манастир. Днес целият комплекс „Земенски манастир“ е паметник на културата с национално значение и е филиал на Националния исторически музей. Най-забележителна е църквата „Св. Йоан Богослов“, обявена за паметник на българската архитектура и живопис.

Една от теориите е, че богомилите тачели мястото и пазели в него знака на българина – единствения символ, който може да обедини религиите по света. Според древна легенда през Земен са минали и кръстоносците, които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Кардинал от Ватикана дори предрекъл, че Земен ще спаси земята. Характерни за храма са стенописите с живи и реалистични образи Те са автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани, обясни ни екскурзоводът.

Най-старият стенопис датира от 11 век, когато била построена обителта. Той изобразява Св. Ана и е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Уникален е стенописът с двойния Христос на сцената „Причастие на апостолите“, разказа ми още екскурзоводът. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест. Впечатляващи са сцените на Успение Богородично, Благовещение, ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто му изографисване през 14-ти век. Според експерти, ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

Много впечатление за един ден! А още едва късен следобед. Влакът ни за връщане към Кюстендил следва едни големи чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Видяното някак се плъзга пред мен, докосва ме почти неуловимо, ефирно и отминава. Всичко се изнизва като на кинолента. Поглеждам вдясно през прозореца на влака към местността „Меча глава“ и връх Агапи – места достойни да се конкурират с Белоградчишките скали. Вадя фотоапарата и снимам в движение. На където и да се обърнеш, не можеш да устоиш на изкушението да снимаш отново и отново. Вляво ясно се вижда каньонът Шегава. Той е с множество красиви скални фигури и останки от крепости, а през него тече вода единствено при дъжд. Навсякъде стърчат скални пирамиди. Легенда разказва, че тук в бурната 1330 г., на Спасов ден се е състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българите на Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към населението, а когато не я получил изрекъл проклятие към селото – да се покрие с ръждата на времето. Оттам идва името на село Раждавица. Пътуването е много романтично. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от спокойното лъкатушене на река Струма.

Но всяка приказка си има и своя край. Достоен завършек на чудесния ден е релакс в сауната и минералния басейн в Кюстендил.

Вторият ден от нашата разходка е в град Кюстендил. Вървейки по улиците на Кюстендил, потънали в сянката на вековни дървета, човек получава усещането за невероятно пътуване в историята. Ще станете свидетели на провеждащи се археологически проучвания, които изваждат от миналото забравени истини за „Вечния град”. Ще добиете представа за блясъка и великолепието на антична Пауталия с крепостните стени, с откритите мозайки, зидове на представителни сгради, базилики, широки улици с отлично запазена каменна настилка. Античните терми от II-III в. в центъра на града са част от втория по големина Асклепион в рамките на Римската империя. Днес можете да разгледате останките на този култов и здравен център със залите за лечение и отдих, басейните с топла минерална вода, палестрите за гимнастика, одеоните, стадиона, светилищата по хълма „Хисарлъка”. В непосредствена близост до античните терми се издига отлично запазената Пиркова кула от ХIV-XV в., джамията „Фетих Мехмед” и „Ахмед бей”, „Дервиш”, „Алай” и „Чифте” бани, възрожденското училище, християнските храмове „Успение Богородично”,”Св. Димитър” и „Св. Мина”.

Потопени в атмосферата на отминали събития, предстои ви още едно връщане назад в историята. В живописния квартал „Колуша”, ще видите шедьовъра на средновековната архитектура и живописното изкуство – църквата „Св. Георги” от ХI в. – един от най- ярките и добре запазени средновековни паметници на културата в България. Археологическият музей, къщата-музей на „Ильо войвода” и къщата-музей на ”Димитър Пешев” са следващите обекти, които трябва да посетите.

Определено си заслужава гледката от най-високата част на хълма Хисарлъка. Внушително извисяват ръст възстановените стени и кули на късноантичната крепост, преживяла разпадането на Римската империя, драматичните години на Константиновото княжество, превземането на града от турските завоеватели. Крепостта е обградена от вековни дървета, добре оформени пешеходни алеи и прекрасни кътове за отдих.

След преживяното от срещите с миналото, с уюта и спокойната атмосфера на настоящето и с чудесната визия за бъдещето, вие ще се убедите, че Кюстендил е не само овощната градина на България, градът на художниците, на лековитите минерални извори, но и градът на красивите жени, увековечени в платната на Майстора. Това е място, докоснато и благословено от боговете. Истинско е преклонението, което ще изпитате пред платната на Владимир Димитров – Майстора в Художествената галерия.

Отново сме в центъра на Кюстендил и постепенно ще трябва да излезем от магията на миналото, за да се влеем в съвременния ритъм на града с оживените улици и доброжелателните усмивки на хората. Тесните улички, старинните сгради, чистотата, паметниците и статуите, както и романтичните ресторантчета очароват да ги снимаш, за да удължиш радостта в спомените.

От юг ни внушават респект красивите склонове на Осоговската планина. Ако вашият престой е за повече от един ден, то аз горещо ви препоръчвам да се насочите към нея. Намира се само на 25 км. от град Кюстендил и е изключително място за отдих.

Тръгвайки за планината само на 6 км. от града, край село Богослов се намират гигантските секвои, които през 2017 г. спечелиха конкурса „Дърво с корен“ и станаха любимо дърво на България. Те са обявени за природна забележителност през 1989 г. Това е единствената в България гора от секвои и се предполага, че трите вековни дървета са най-старите и най-високите от вида в България! Уникалното и неповторимо е, че само тези секвои могат да се размножават. Семената са жизнеспособни и от тях се получават нови фиданки.

В България секвоята е внесена през 1890 г. Трите секвои в местността Ючбунар, до село Богослов, са засадени от лесовъда Йордан Митрев, след като негов приятел моряк ги донесъл от Северна Америка. Дърветата са изключително интересни и атрактивни. Посетители от цялата страна идват да ги видят отблизо.

Връх Руен (2251 м) е най-високият връх в Осоговската планина. Нарежда се на пето място по височина сред планинските върхове в България. При ясно време от него *връх Руен, се открива красива панорама. Малко са върховете, от които можеш да видиш толкова много планини: Малашевска, Влахина, Огражден, Беласица, Рила, Пирин, Верила, Конявска, Голо бърдо, Плана, Люлин, Лисец, Чуденска и др. На северозапад туристите, изкачили върха, могат да видят Шар планина и планини в Южна Сърбия. Всяка година туристите от туристическо дружество „Осогово” град Кюстендил в първата неделя на месец юли организират масово изкачване на върха, съвместно с туристи от Македония и Сърбия. Разстланите килими с най-чудновати шарки и аромати, които изпълват сетивата ви, толкова билки, цветя, треви в пълна хармония. И за пореден път ще се убедите в съвършената подредба на природата. Оставили зад себе си грижи, умора, проблеми и отворили очите си за красотата след преход от 8 часа достойно сте си заслужили почивката в една от най-старите хижи в България – хижа „Осогово”. След доброто гостоприемство от хижарите и сладките приказки край камината, аз съм сигурна, че няма да ви се тръгва и ще попитате за още забележителности в близост до Кюстендил.

И всичко това е събрано на една малка територия, в един малък рай на нашата красива Родина.

Ох, ами празниците на града!…

Традицията за избор на девойка „Кюстендилска пролет“ датира от повече от половин век… Празникът се свързва с избор на най-красивата девойка като символ на пролетта, като символ на младостта и новата надежда.

Черешите – предвестници на лятото, ключът към берекета и успеха на кюстендилския овощен край. На Празника на черешата се представя изложба от черешовата реколта.

„Панагия“ – въздигане на хляба е форум за българската традиция, православно изкуство и култура, който всяка година се провежда. На 15 август по традиция жените в Кюстендил месят хляб с молитва за добруване, украсяват ги с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите идеи от бита и ги занасят в храма с благодарност към Богородица.

„Празник на плодородието“ – празникът е тържествен завършек на поредицата градски празници. Красиви тематични аранажировки от плодове и зеленчуци съживяват есенната картина, а богатата художествена програма прави празника истински и незабравим!

В крайна сметка, каквото и да изберете, аз съм сигурна, че ще ви хареса и ще се връщате отново и отново.

Аз знам, че всеки човек обича своя роден край, така както аз обичам моя, моята земя, моето райско кътче. Който един път се докосне до прелестната ни природа, винаги ще я носи в себе си и винаги ще иска пак и пак да се върне. Да подиша въздуха на Осогово, да потопи крака в студените планински ручеи, да откъсне горско цвете, да се разходи сред вековните гори и да се опита да запомни всичко и да си обещае, че един ден пак ще се върне, пак ще мине по същия маршрут и ще се чувства още по-щастлив и доволен. Защото ще е по-мъдър и зрял, ще може да оцени какво имаме и най-вече ще се радва заедно с нас на всичката тази красота и може би ще разбере, че България – родината, е незаменима!“

Снимките са на Силвия / ТД „Осогово“/ – гр. Кюстендил
Снимка: Румен Зиновиев
Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*