Иран – митове и реалност

Dea/ април 9, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

„В Иран не се предлага много еспресо, но там където го правят е тертиплийската! На бара работеше едно момиче – от Шираз (Южен град). Казах й, че след пет дни ще сме там. Тогава не знаех че това е градът на поетите, а още по-малко знаех че представите ми за Иран ще бъдат променени в градините на Шираз…“

Така започва разказът си Момчил от Добрич, за това приключение, което е променило много от предварителните му нагласи за света и представата му за един Иран от миналото. Двете седмици през март, прекарани с група българи там били достатъчни, за да се потопят в атмосферата и усетят хората от Иран. И даже да им стане мъчно, когато дойде момента за раздяла… Защото сме далеч по-свързани един с друг, отколкото предполагаме. И за да се разбират хора от различни места и култури е възможно – през традициите и фокусирайки се върху общото, не различията.

Това пътуване му струвало около 4 хил. лв. – като подготовка и престой на място, но със сигурност може да каже, че го е изненадало повече от приятно и го е обогатило неимоверно с впечатления.

На раздумка

Макар да не е класически турист, който пробягва разстоянието към поредната забележителност с карта в ръка, определено Момчил е респектиран от историята на Иран и нейната дълбока древност. Дворци и джамии, градини …

В момента цените за чужденци са паднали 2-3 пъти, информира ме той и е изгодно, всичко е много евтино. Мита за храната обаче е малко преувеличен. Основно хората там си хапват месо, кебап и ориз. Но пък няма да останете гладни, ако сте любители на по-простата храна. Иранците не понасят да ги сравнявате с арабите, внимавайте! Наследниците на персийската империя се славят/и то съвсем не случайно!/ с тяхното гостоприемство. Разкрепостени са повече, отколкото си мислим, споделя впечатленията си добричлията от първо лице и анализирайки тази тенденция дори счита, че процесите ще продължават да се развиват. А как ще завършат, зависи единствено от това колко ще се забавят.

Според иранската традиция, НГ е била съвсем наскоро и българската група я отпразнувала подобаващо – в кирпичена къща в крайните квартали – но с прекрасна храна, приготвена с много любов в къщата със силните семейни традиции, които му напомнили за безгрижното детство на село, прекарано в изобилие и радост. В първият ден от Новата година, прескачали огън по тамошната традиция, също като нашия обичай по Заговезни. Част от предците ни са живели по подобен начин и тези съвпадения едва ли са случайни. Пътуването прави философ всеки, който се задълбочи във фактите – тава се случило и с Момчил, който е убеден, че Зороастризма с неговите три аспекта:
„добри мисли, добри думи, добри дела“ е повлиял много повече на хората в Иран, отколкото исляма! Това, което прави впечатление в съвременен Иран е, че хората не са така религиозни, както ние си мислим. В тяхната религиозност липсва фанатизъм, а топлите и отзивчиви хора, които срещали, потвърдили впечатлението им, че действително са скъпи гости. Всъщност, това отношение те имат към всеки новодошъл и това е най-прекрасното!

Повечето забележителности в някогашна Персия са реновирани с кирпич и това е ок – като евтин /за направа и поддръжка/ строителен материал и невероятно устойчив на хода на времето. А освен това и с много натурално усещане! „Планини – много, дървета – малко. Но това е Иран! В Бг има повече села на 10 пъти по-малка територия“ – продължава разпалено разказа си Момчил. Станали свидетели и на традиционното предновогодишно представление. Понеже хората някога били масово неграмотни /не можели да четат/, са ходили такива пътуващи артисти по селата и им изнасяли представления. С това те обогатявали културата им.

Били на гости в къщата на един историк от местния университет в Техеран , който е 12 млн. град. И макар той да не говорел английски, всички усетили топлината от гостоприемството в дома им.

За забраните…

Нямат много забрани, но им тежат. Напр. на НГ всички – българите и местните им водачи, били на стадиона. Съответно като обществено място на жените им е забранено да са без забрадки и също така – да танцуват. Липсата на свобода естествено, им се отразява негативно и те не се чувстват добре. Дори и туристите забелязват, че всеки гледа по някакъв начин да се освободи и напусне страната. Но засвирила музика, мъжете-иранци затропали долу на терена и при едно от хората българите го разпознали като „право“ и веднага рипнали в ритъм! Хванали се за ръце и затропали хорце насред скамейките. После се усетили, че вероятно са влезли в разрез с техния порядък и са го нарушили, но…домакините гостоприемно притворили очи…

Обаче тази случка показва единствено как всяка забрана действа до момента, в който животът я отхвърли. Явно хода на времето неминуемо ще се отрази и в един момент забраните по естествен начин ще отпаднат! В близките години това е много вероятно да се случи. Въпросът е какво ще стане след това…

Пикник в планината

По традиция, след посрещането на Новата година, иранците отиват на пикник, а празниците продължават 13 дни и обикновено тогава хората почиват максимално – също като нас!

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*