Калашите

Dea/ март 29, 2020/ Пътешествия/ 0 comments

Това е едно племе, което живее на границата между Пакистан и Афганистан. Трудно ще стигнете до там. А още по-трудно ще ви бъде и да си тръгнете! Сякаш се докосваш до древността. Но да караме поред…

Кафиристан.

На езика орду това значи „страната на невярващите”. Наричат хората там Калаши. Това е едно племе, прекрачило прага на времето между зримия и незримия свят и изглеждащо почти толкова мистично, колкото маите преди да изчезнат вкупом. Намират се на границата със северозападен Пакистан и Афганистан. Останали са вече само 4-5 хиляди души. Живеят в три изолирани долини, до които се стига много трудно, през долината Читрал. За да минеш оттам обаче ти трябва специално разрешение от полицията.

 Никой не знае точно откъде са дошли.

Те казват, че са наследници на Александър Македонски. Езикът им е близък до санскрит. Голяма част от тези племена се намират и  в Афганистан. Само че през 1896 година емирът разрушава техните храмове, премахва божествата им от селата, избива техните водачи и прекръства района в Нуристан – страната на просветените /Нор-светлина/. Затова и можем смело да твърдим, че ги има в оригиналната им форма само в този закътан Пакистански край. Обичаите им са без аналог в света.

И както не е ясно откъде са дошли, така и остава загадка накъде са се запътили. Пътят им напред се губи като в утринна мъгла. Усещането да си сред тях е за безвремие. Но не е ли това онова блажено състояние на нирвана или щастие, което чувстваме, когато се завръщаме към изконните, истински неща? Сякаш гледаш и участваш филм, ама вече го знаеш,виждал си го и преди и краят му ти е известен, просто чак сега си го спомняш!

Как разсъждават калашите?

Делят реалността на две – чиста и нечиста. Който е бил на тяхна церемония, в която те се разделят с напусналите ги близки, със сигурност се е чувствали като посветен в тайнството на живота. Всичко е смесица от странна музика, песни и ритуални танци около мъртвеца, поставен в центъра на помещението. Така е в страната на невярващите хора.

 

 

 

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*