Каньонът Матка в Македония

Dea/ октомври 19, 2018/ Пътешествия/ 0 comments

Когато видите снимки от това място, ще решите, че някой е фотографирал Рая

През 1938 г. построили първата ВЕЦ по реката на това място и така се образувало езерото в каньона Матка

От години мечтаех да отида там, но все нещо липсваше – време, компания, подходящ момент. Сега най-после възможност се откри и въпреки че се връщах от друго емоционално пътешествие из Ренесансова Европа, без колебание се гмурнах в следващото (коренно различно)приключение. И то ме очарова от пръв поглед.

Когато видите снимки от това място, ще решите, че някой е фотографирал Рая. Каньонът разцепва две планини – Водно и Ясен. За повечето туристи мястото е непознато, но със сигурност то заслужава повече популярност. В крайна сметка е само на 15 километра от Скопие. Каньонът е със статут на резерват сравнително отскоро – от 2008 година.

Екопътеката, обезопасена с парапет, се вие в скалата над река Треска.

Да бъдеш в Матка си е преживяване. Когато пристигнахме на паркинга в началото на нашия пешеходен тур из дебрите на каньона, бяхме едни от първите посетители за деня. Тишината се нарушаваше само от шума на водната стихия, а сутрешната мъгла бавно повдигаше булото от скалните зъбери – за да ни пощади, вероятно от моментално заслепение и удивление. После постепенно ни разкри цялата природна прелест чрез всеки скрит горски обитател – като саламандъра и гигантската жаба-катерач, които май не се показват на всеки, за разлика от пъстроцветните патици, плуващи на собствен ход край лодките, без да се плашат от хората.

Очевидно никой тук не демонстрира сила и мощ пред другия, затова и съвместното съжителство е възможно в дивата природа на Матка. В бистрата вода плуват пъстърви, а непрекъснато движещите се лодки не нарушават живота в екосистемата, освен със шума си, може би.

В бистрата вода на каньона плуват пъстърви.

Диво и красиво. Питам се колко ли са останалите подобни места в света, където можеш да почувстваш природата така близко… Едва ли са много – значи съм от щастливците.

Река Треска извива снага между изсечените скали, а в небето спокойно кръжат най-свободните обитатели на резервата. Тръгваме по екопътеката, обезопасена с парапет. Тя се вие в скалата над реката и ни показва безброй примамливи кътчета неподправена природа.

Няколко бунгала на отсрещния бряг стъпват като наколни жилища направо във водата. По-късно се осведомихме, че някои се дават и под наем – за 10 евро на легло. Идилия.

Вероятно лятото е най-подходящото време за посещение тук – не само заради пищната растителност, но и заради по-топлия и дълъг ден. Но пък всеки сезон си има своя чар и това го потвърждават самите туристи, които идват в Матка през цялата година. Катерачи или любители на пешеходния туризъм. Гребци и авантюристи. Парапланеристи или просто ценители на ненатрапчивата красота, подправена с огромна доза тишина.

Търсачи на силни усещания могат да видят каньона от птичи поглед.

Точно тази комбинация може би е привлякла навремето монаси в района. В каньона Матка и днес величествено се издигат останките на добре запазените 8 манастира, които посетителите могат да видят. Техният разцвет е бил през 14-16 век, а повечето дори са действали до преди шест десетилетия. Днес само в единия от тях монахиня припалва кандилото всеки ден. Екопътеки водят към всички старинни храмове, като имате избор дали разходката ви да е до един или да направите повече маршрути. Ние избрахме за около час да се отбием до Шишковски манастир „Свети Никола”. С помощта на лодка стигнахме до отсрещния бряг, откъдето тръгва екопътеката. Докато изминаваме стръмните друми, се питаме откъде са черпели сили духовниците… макар отговорът да е ясен – вярата е могъща сила.

Разгледахме църквата „Свети Андрей”, която кореспондира по някакъв начин с нашата Боянска църква. Заради приликите в добре запазените стенописи, например. Тя е най-лесно достъпната от списъка с поклоннически места в резервата Матка, защото е в обособената централна туристическа част, така да се каже. Това е мястото, откъдето може да си вземете сувенир за спомен, различен от магнит. Да пиете кафе с неповторима гледка или да похапнете вкусно. Плащането е в тяхната валута – динари, вземат и евро, но внимавайте какво и колко ви връщат.

Църквата „Свети Андрей” напомня някак на нашата Боянска църква.

През 1938 г. построили първата ВЕЦ по реката на това място и така се образувало езерото. По-късно направили още две водни централи. Пътеката в скалите е само от едната страна – в дясната част, а множеството пещерни образувания – на отсрещната. Преди три години обезопасили пешеходците с парапет по тяхното трасе – в първите 5 км на пътеката. Тя спира точно срещу входа на пещерата „Врело”, която може да видите, но не и да разгледате веднага поради липсата на изграден мост. Това може да направите по-късно, когато се върнете в началото на маршрута и наемете лодка.

Разходките с лодка се предлагат целогодишно, продължителността им е около час в едната посока – до пещерата или до втората ВЕЦ в каньона. Атракцията си заслужава, защото показва друга гледна точка към каньона, докато се движите 4-5 км по вода, за да стигнете до пристана за пещерата.

Вариантите да стигнете до нея са само по реката, но не ви препоръчваме с плуване, защото на места дълбочината е 30 метра. Просто си наемете лодка или кану. Тя „крие” две езера в себе си – дълбоки 6 и 25 метра. В момента работят по изграждането на достъп и до друга пещера наблизо, казват, че е много различна от Врело, затова и ще бъде „бонус” към по-нататъшните посетители в Матка.

Иначе пътеката си продължава – необезопасена още три километра без парапет. Навремето пълната й дължина била 65 км, но заради изградена втора ВЕЦ, днес от нея са над вода едва 8 км. Някога хората стигали напряко от едното населено място до друго по изсечената пътека в скалата. Така избягвали обиколният път през Скопие – 120 км, докато стигнат до домовете си.

Упоритата работа по разширяването на туристическите зони продължава и дава достатъчно пространство на всеки, въпреки потока от хора. А те които като че ли не секват – особено в почивните дни.

Интересен факт е, че днешната екопътека е изсечена в скалата като най-пряк път до град Кичево. Тъкмо от там – най-високото място в региона – извира река Треска, по чието течение вече има три водни централи. Втората е на 8 км от първата, а третата – на 25.

За любителите на скалното катерене ще споменем, че в каньона Матка има 12 маршрута. За смелчаците, дръзнали да покоряват планини и върхове, усещането е познато – респект към сътвореното от природата и радост от победените страхове и поетия премерен риск. В каньона намират радост и спелеолози, и гмуркачи, както и любители на поклонничеството. Онези, за които кулинарният туризъм е приоритет, също няма да останат разочаровани. Защото ресторантът е с добра кухня, гарнирана с величествените гледки на каньона. Капризите на времето правят преживяването всеки път различно.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*