Каньонът на река Чернелка

Dea/ февруари 4, 2020/ Пътешествия/ 2 comments

Непозната България. Сигурно така трябва да нарека серия от публикации, защото действително колко от местата у нас познаваме? А дори и на тези, на които сме били, имаме твърде ограничено знание. Мисля си колко бързо схванахме МОЛ-културата и колко дефицитна стана натуралната природа край нас. А тя е тази, която ни възстановява и вдъхва нови сили – да се борим срещу трудностите, да упорстваме, когато нещо не се случва точно както сме искали и да опитваме и пак, и пак, докато стигнем до желания резултат. Но за да преборим стреса и победим някои от вътрешните си страхове е нужно понякога малко. А друг път –  постепенно увеличаване на трудностите в походите. С тези размисли мога да Ви препоръчам с две ръце каньона на р. Чернелка край Плевен. Той е точно такъв пример – не е труден като преход, но пък като резултат … надявам се после да споделите и Вашето мнение като моето ли е! Но да караме по ред:

Първо  – как да го намерите?

На около 15 км от Плевен, с две-три възможности да попаднете в каньона. Ние го  направихме откъм село Кръкожабене. От него има указателни табели, които като следвате, след като го подминете ще попаднете където трябва! За някои това е „извън матрицата“ Защото мястото представлява врязан в скалата път, който водата е проправила с много упорство в последните епохи. Ние пък днес сме допринесли за него с това, че има екопътека с 22 мостчета по реката и множество места за пикници и навеси. Различни компании могат да пребивават дори и в едно също време там, без да си пречат! В момента всичко е идилично спокойно и натурално красиво, но името на реката, която е приток на Вит и се влива в нея идва от буйния й нрав. Сега навсякъде е безводно, но принципно при снеготопене или обилни дъждове тя бързо вдига нивото си и не познава прегради по пътя си. Тоест, има навика да помита всичко, затова и вероятно не видяхме нито една постройка за живеене, каквито обичайно не липсват до красивите места. Маршрутът е лек и приятен, с много разтоварващи гледки по пътя. Бонус към нас и реверанс към природата е, че липсва обхват…Има и история, има и природа – най-добрата комбинация! По средата на екотрасето има и хижа, която стопанинът й стяга за туристи. Няма да скучаете със сигурност, в по-топли дни и на палатка може да останете там, но имайте предвид, че това все пак е естествената среда на няколко вида животни. Ако сте ок с това, ще се върнете някога пак, сигурна съм! Защото Чернелка може и да е гостоприемна.

Този кладенец е е правен през Римско време. Но знаете ли как? И за мен беше интересно да го разбера – с мравчева киселина! Шепи с мравки изсипвали те, за да се стопи по-лесно варовитата скала. След това дооформили идеалният кръг със сечива. Хитро, нали?

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

2 Comments

  1. Great content! Super high-quality! Keep it up! 🙂

    1. Thank you, I try. Although I don’t have much time lately … I promise to fill something interesting soon. Greetings, where are you from?

Leave a Comment