Манастири в Румъния

Dea/ март 27, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

В днешното ни пътешествие ще се отправим към северната ни съседка, по стъпките на св. Андрей Първозвани. Изходната ни точка като ГПП е Силистра, откъм сухопътната граница, която върви успоредно до р. Дунав. Това е едно пътешествие, което може да направите и в рамките на един ден, без да бързате! Говоря за тръгване от Варна и връщане пак там в светлата част на деня – възможно е, ние точно така го направихме в края на април миналата година!

Първата ни спирка в румънска територия беше манастира Дервент в село Остров, където се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица. Тя била собственост на жена от Румъния, която спряла за поклонение в манастира, по пътя си към северна Добруджа. Предание разказва, че тогава иконата пожелала да остане на това свято място. В неговия двор имало четири големи каменни кръста, но единият впоследствие е бил пренесен от принцеса Мария в двореца в Балчик.

Аязмо с лековита вода и цяло вълшебство от цветя ви очакват в двора му. Място има за всички, а поддържаните лехи и алеи ас не само приятни гледки, но и дават нови гледни точки както за размисъл в тишината на безвремието, така и още интресни фоторакурси.

В църквата на манастира „Дервент” има и чудодеен камък от първия храм, построен на това място преди две хиляди години. Вярващите коленичат пред него, докосват го, молят се и му споделят болките си. Разказват, че камъкът поемал всичко това и растял, а хората оздравявали!

От тук се отправихме към главната цел на пътуването ни – манастира св. Андрей Първозвани в село Йон Корвин или по-точно пещерата, в която е живял светеца, който християнизирал Черноморието ни. Тя е открита през 1940 г. По време на Втората световна война обаче е била затрупана, за да я запазят.

Това е входът на пещерата, където е живял св. Андрей. Вътре усещането ми беше, че все едно съм в Катедрала!Също като в храм има предверие, също и кът, където е преспивал, има и олтар – издълбан във вътрешността на планината. Естествената височина дава онова куполно пространство, което създава акустика, „затваря“ аурата, така че по-бързо да влезеш в състояние на медитация или вътрешен мир, където да срещнеш Бог! И мястото на срещата винаги е само едно – в сърцето.

Мощите на Свети Андрей Първозвани се пазят в църквата при манастира, но благословията му се усеща навред. Независимо дали ще си вземете от сувенирите – гривни, миро, икони и какво ли още не, все ще отнесете от положителното хармонизиращо въздействие на светеца. Днес манастирският комплекс е впечатляващ.

Впечатли ме и начина, по който хората тук се отнасят към религията, вярата и развитието на поклонически туризъм. Добре опазват онова, което имат, добре го и доразвиват. Изглежда, че румънски граждани от всякакви възрасти образуват върволица от вярващи, които се стичат целогодишно на поклонение насам – в търсене не само на изцеление, но и с вътрешно убеждение, че е редно поне да отдадат почит. За тези, които биха искали да останат и по-дълго, има възможност да пренощуват там. А ние се отправяме към следващата ни румънска спирка – монументът на император Траян.

Монументът на император Марк Улпий Траян се намира в село Адамклиси и уникалността му се състои в това, че на практика той е единствения паметник от римско време.  Построен е в чест на победата на императора  над даките през 102 година. Пространството е оформено като музей с парк, но не ви съветвам да плащате 10 лв. за вход, защото и вътре ще видите онова, което виждате и на тази снимка! Е, да речем, че като го пообиколите, ще се запознаете отблизо със сцените от победите на императора, изрисувани на външната му окръжност.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment