Манастирът Арденица
Днес чисто географски той е част от територията на Албания, но през 10-ти век е бил част от България. И това е видно дори от иконостаса, където най-вдясно е изографисан, заедно със светците Иван Владислав / цар по това време на тези земи, поставен там от Самуил/ Намира се на т. нар. исторически път Виа Егнация, който още в древността е свързвал Драч със Солун, Западна и Източна Европа с Константинопол. Тъй като районът е високопланински, Виа Егнация всъщност е най-удобният път, направен през долините.
В близост е до днешният Дурас /а някога градът се е наричал Драч – когато е бил български/ Това е място, наситено с история, част от големите български държави през 10 век – по времето на цар Самуил и през 13 век, когато Симеон Велики се е титулувал император на всички българи, ромеи, сърби, власи и арбанаси /албанци/. За щастие, това не само не се отрича, но и се заявява на групите, дори станахме случайни свидетели на това. Нашето посещение съвпадна с това на група италиански туристи, като те не знаеха какви сме ние, но дочухме как екскурзоводът им неколкократно повтори името България!
Манастирът „Рождество Богородично“ е уникален със стенописите си, където има оригинал, събрал единствено тук Светите Седмочисленици, тук са мощите и на светите Горазд и Ангеларий, множество други живописни стенописи, които е забранено да се снимат, затова не ви ги и показвам.
Има символична входна такса, въпреки че се води действащ манастир. Манастирът ви го препоръчвам, действително е част от автентичната старобългарска история, свидетелство за онова минало и положение, което страната ни е имала през 10 век.