Манастирът Арденица

Dea/ юли 31, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Днес чисто географски той е част от територията на Албания, но през 10-ти век е бил част от България. И това е видно дори от иконостаса, където най-вдясно е изографисан, заедно със светците Иван Владислав / цар по това време на тези земи, поставен там от Самуил/ Намира се на т. нар. исторически път Виа Егнация, който още в древността е свързвал Драч със Солун, Западна и Източна Европа с Константинопол. Тъй като районът е високопланински, Виа Егнация всъщност е най-удобният път, направен през долините.

В близост е до днешният Дурас /а някога градът се е наричал Драч – когато е бил български/ Това е място, наситено с история, част от големите български държави през 10 век – по времето на цар Самуил и през 13 век, когато Симеон Велики се е титулувал император на всички българи, ромеи, сърби, власи и арбанаси /албанци/. За щастие, това не само не се отрича, но и се заявява на групите, дори станахме случайни свидетели на това. Нашето посещение съвпадна с това на група италиански туристи, като те не знаеха какви сме ние, но дочухме как екскурзоводът им неколкократно повтори името България!

Манастирът „Рождество Богородично“ е уникален със стенописите си, където има оригинал, събрал единствено тук Светите Седмочисленици, тук са мощите и на светите Горазд и Ангеларий, множество други живописни стенописи, които е забранено да се снимат, затова не ви ги и показвам.

Има символична входна такса, въпреки че се води действащ манастир. Манастирът ви го препоръчвам, действително е част от автентичната старобългарска история, свидетелство за онова минало и положение, което страната ни е имала през 10 век.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*