Остров „Света Анастасия“

Dea/ септември 25, 2018/ Пътешествия/ 2 comments

Мислите, че в България липсват острови като гръцките, до които хора от цял свят се опитват да стигнат поне за дни, за да ги топлят тези спомени през зимата– e, грешите!

Има един, който е достъпен за туристи и дори e доста добре уреден –

о. Света Анастасия край Бургас!

Пътешествието по вода започва от Морска гара Бургас, откъдето тръгват няколко корабчета през два часа в топлите месеци. Шестте мили минават донякъде неусетно – в очакването да стъпиш отново на твърда земя и в приятната прохлада на морето. С чаша фрапе времето отлита съвсем неусетно!

Знаете ли, че в българската акватория имаме цели пет острова? И всички те са на южното крайбрежие. Най-големият е остров Свети Иван, край Созопол, където откриха мощите на Йоан Кръстител. Но той не е със свободен достъп.

На о. Св. Анастасия може да се отбиете за разходка или да останете и с нощувка/и. Решавате вие! Зависи каква е моментната ви нагласа – кратко бягство от ежедневието или пълен релакс. Всяко от корабчетата ходи два пъти на ден до острова и обратно през лятото и изчакват пасажерите да си направят двучасова разходка. Пътниците, платили двупосочен билет не са длъжни да се върнат със същото корабче, ако искат да останат повече време на острова. Но трябва да предупредят, за да не ги чакат на борда и да знаят кога е последното корабче за деня.

Ако сте любопитни да разберете какво е усещането да си истински островитянин, тогава разберете как ще се почувствате  щом бъдете заобиколени отвсякъде с вода, а въздушната стихия се грижи да „почисти” всички застоели места в главата ви с дози вятър!

И така, рецептата за бягство от рутината е ясна: доза авантюризъм, респект към морето, много романтика, щипка безвремие и отдалеченост от света и проблемите, с максиум настроение разбира се!

Тези, които я знаят вече са на борда на някое от корабчетата и пътуват към острова или пък са /били/ вече там.

Поради изолираността си от едва ли не всичко и всички, това парче земя е сменяло бурно предназначението си. Историята на острова  е динамична. Тук превратностите на съдбата правят няколко големи завоя – първоначално тук е имало манастир, а монахинята с нелека съдба била известна с билкарството си. Днес осторвът носи нейното име.

И все пак – коя е била Света Анастасия?

Подробностите дава единственият у нас управител на остров – Павлин Димитров: „Света Анастасия е родена през 3-ти век в дома на богат римски пълководец, близък до императора. Майка й била християнка и учителят й – също. Тя вижда, че християните тогава са били гонени и  преследвани и решава да помага като ги лекувала с билки – лечителка я наричат. /Затова и днес на острова има посадени билки, от които правят чай в лекарната/. През 5 век мощите й били преместени в Константинопол и нейни последователи идват по нашите земи. Още от 6-ти век са избрали това място за уединение, оттогава тук има параклис.”

Но през годините е имал и други обитатели – имало е времена, в които се е казвал Болшевик и тук са били изолирани политическите затворници, неудобни на властта.

Островът посреща туристи сравнително отскоро, а като изключим студените и твърде ветровити дни, както и моментите, в които Нептун определя квотите за посетители чрез голямо вълнение на морето, ви съветваме да планирате пътуването си като го съобразите с прогнозата за времето и да разчитате на късмет. Защото ако пристанище Бургас е затворено, кораби до острова не плават.

О. Света Анастасия безспорно е атракция за бургазлии и за гостите в града, затова и идеята на общината да направи мястото достъпно и интересно за туристи е прекрасна. Възстановяването на сградите е направено по европейски поект и определено е свършена добра работа – това е и заключението на комисията, дошла да провери на място резултата.

Днес островът си има управител и той, разбира се, е най-добрия гид. Не се учудвайте от внезапната му поява от различни посоки, това е абсолютно нормално за темперамента му и пасва идеално на поста му.

Пълен е с добро настроение и забавни истории, заразява с позитивността си всеки, затова ви препоръчване, ако имате нестнадратна идея за престоя си на острова да я обсъдите с него, за да се получи според очакванията ви.

 

Какво може да видите на тази шепа земя насред Черно море?!

Музей, събрал миналото – макет на потънал кораб с пиратско съкровище, триизмерни православни икони и снимки на недотам известни хора. Защото същата тази сграда е била монашеска обител и затвор. Така че, ако чуете шум на окови, поскърцване на дъски, звън на монети или монашески песнопения – не се учудвайте! Всичко това е събрано в тази материя.

Павлин Димитров пояснява, че освен историята и природата помага за по-доброто изживяване на острова, като разпалва въображеието със скалните образования, които стъпват в морето и се опират до брега.

„От 16 век тук има метох, женски манастир, а златните времена на манастира са през 19 век. Църквата е пристроена 1802  г. в този вид, когато е дарен и уникалния иконостас. Цар Фердинанд е искал мястото за резиденция, но църквата не му го дава!”

Знае се, че през 1925 г. 43-ма от заточените политзатворници тук бягат и с находчивост стигат /с лодки и плуване/ до горите на Странджа. Там се укриват и прехвърлят в съседна Турция, оттам продължават към Одеса, но за съжаление повечето то тях намират смъртта си в Сибир, където Сталин ги изпраща. Някои от тях все пак се връщат у нас след време и тогава властта нарича осторовът Болшевик – в тяхна чест.

Веднага, щом се уморите от историите за острова и пожелаете да си починете по познат за съвременността ни начисе отбиете до ресторанта – кухнята е изключително добра!

Не се изненадвайте, ако на острова видите и пощенска кутия, тя е действаща, а вече дори има и валидирана марка с емблема, която ще видите върху всеки детайл тук. Позитивните послания на туристите от тук пътуват до всяка точка на света – към Нова Зеландия,  Австралия, Индонезия, цяла Европа, Канада и САЩ.

Дълги години осторвът е бил и безстопанствено самотен – единствено рибари и лодкари идвали да го навестяват. Как е изглеждал преди рестарврацията, се вижда ясно във филма “Островът” с Летисия Каста, заснет през 2010 година. Факт е, че с помощта на Европа, островът вече  е една модерна туристическа дестинация.

Сградите са запазени в автентичния им вид, направен е и асансьор за хора с увреждания, има 5 стаи за настаняване, зала, църквата, ресторант и…лекарница, където церят посетителите със сладко от смокини, курабийки с маслини, лимонади, вино и какво ли още не!

Освен кулинарни спомени от острова може да си отнесете и сувенири. Оригиналните магнити, еко чанти и дори готварска престилка с рецепта от острова са продукт на социална програма. Всичко, което го има тук е изработено с много любов от хора с увреждания, така че купувайки спомен за близък, вие помагате и на непознати да се чувстват полезни. Изумителни вещи ще видите в това магазинче – като сламени шапки за силен пек или пък ветробран за друго настроение на времето, тъй като бързо се сменя. Но вие не се притеснявайте, в днешно време се оцелява много по-лесно и приятно на острова – с билков чай или червено вино до камината в ресторанта, напр.

Докато отпивате от вашата напитка, може да се потопите в легендите за скалните образования и мистиката около осторва. Но и да не забравяте рационалното мислене, което подсказва, че те по-скоро показват какъв е произхода на острова и че скалните образования са част от отдавна изгаснал вулкан, какъвто е Странджа планина. А тя по строеж е считана за по-стара дори от Хималайската верига!

Така наречената „порта на Слънцето” е ориентирана на изток, към изгрева. Дали го е изваяла природата или е дооформено от човек, още се гадае, но точно тези скали пазят острова от силните източни вълни.

Следващият образ, който виждат хората с въображение по периферията на този къс земя е Драконът. След него пък е вкамененият пиратски кораб. Легенди разказват как пирати идвали към острова, когато тук имало манастир. Те кръстосвали моретата с бързоходните си лодки, наречени чайки. А монахините се молели за пощада. Тогава излязла буря и корабът се разбил в брега.

 

Друго доказателство за това, че островът стъпва на вулканичен връх е сладката вода, която се събира в кладенците- на ок. 4-5 м над морското равнище. Даже от там ползвали вода, допреди да прокарат питейна. Запазени са и най-старите щерни – резервоари за вода още от 16 век от южната част на църквата, където сега е кладенеца на желанията и вече се трупа новото съкровище на острова. И тук има легенда, че има дух на пират, който още витае наоколо и се успокоява само от звъна на монети. Не го чухме докато бяхме там, значи му действат добре дарените от цял свят монети!

През острова минава и медна жилка – под нивото на морето. Затова и пазачите на фара споделят, че ако имате компас, може да установите аномалия в уреда. Дали е заради това, но хората, които са постоянно тук забелязват, че мястото усилва вътрешните ни настроения, затова и позитивните хора се усмихват още по-широко, а онези, които по принцип гледат навъсено на живота – по-добре да заобикалят острова, за да не развалят настроението на останалите.

Особено е усещането да си на остров – тук можеш да видиш как времето рязко се променя и колко си зависим от настроенията на природните стихии. След малко тръгва последното корабче от острова, а с него и персонала, който се грижи да туриситте. Ще Ви споделя един любопитен факт от живота на острова: след малко тръгва и последното корабче за деня, а с него и персоналът му. Той е почти сигурен, че утре няма да може да дойде на работа, защото вълнението на морето ще е изключително силно. В такива случаи хората пропускат работния ден, но ако се питате има ли още свободни места, ще Ви разочаровам.

На острова има и фар, и пазачи. Нагласата им е, че винаги може да се наложи да останат и по-дълго на работа. Запасени са с храна и търпение, някои вече и рисуват. Разказват, че базисното условие да си пазач на фар е да обичаш самотата, защотодежурствата от 3-4 дни могат да бъдат удължени и до десет в екстремни ситуации. Във фара имат и библиотека, четат от нея или в интернет. И самотата не е същата в 21-ви век, след като общината пуснала безплатен Wi Fi на о. Света Анастасия.

Изненадата края на престоя си от острова е получаването на документ – нещо като пътешественическа титла. Това е едниственият музей в страната, където получаваш серитификат за островитянин. В него пише, че настоящият собственик се задължава да си спомня с усмивка за пребиваването си на острова и да разказва навред за чудното място, което е посетил. Тръгвайки си оттук, всеки островитянин получава малко от скритото на острова съкровище – приключенски дух, свобода и любов към морето!

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

2 Comments

  1. вече ми се приходи! благодаря за качественото зарибяване!

    1. Пак заповядай, Юли! И за други подобни места из китна България ще Ви разказвам тепърва! Само здраве да е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*