Парорийски манастир

Dea/ май 2, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Намира се до с. Воден, в Странджа и е на 35 км от гр. Елхово. Името му означава пограничен – такъв, какъвто е и днес. На границата с държавата, на границата между двете планини – Странджа и Сакар, граничен и между суетата и безвремието, бележещ границата на вярата с реалния живот. В близост до него е имало охранителна кула, чиито руини са видими едва когато стъпите на възвишението. Интересното в този обект, който го прави различен от другите манастири е скритото от очите на всички пространство за уединение на монасите – намирало се е непосредствено под олтара – десетки стълби /34/ отвеждат надолу, почти като в ритуално бягство към „Долната земя“. Всъщност местността предлага естествен вход под земята – тук е имало пещера. Средновековният манастир стъпва директно върху останките от обителта на Григорий Синаит, който прекарвал дните си в пост и молитва именно на такова място. но дали е това – все още се водят спорове!
На пръв поглед останките на Парорийския манастир не са грандиозни, но структурите им загатват за внушителният някога пограничен манастир.

Двата официални входа
Входът под олтара- отпред е абсидата на църквата
Отвори, в които вероятно са стояли греди да поддържат конструкцията
Към света на прилепите, духовете и сенките
Хлад и влага, мрак и самота!
Цепнатина в пещерата
Стъпалата водят надолу…

Ето какво казва за него и изследователят на Странджанските митове и легенди, религиозни потайности и бит Горан Стефанов: „През първата половина на XIV в. в пограничната между България и Византия зона, наричана Парория, възниква забележително духовно средище, което развива духовния и културния живот в България и на Балканите. Тук от Света гора се преселва Св. Григорий Синаит – около 1325 г. заедно със свои ученици и последователи. Той носи исихасткото учение по тези места. Те прекарвали живота си в усамотение и молитви, като общували с Бог в мълчание. В началото на XIV век, исихазмът бележи разцвет и се превръща в широко разпространена монашеска практика, а бързо след това и в учение. Исихастите проповядват, че възстановяването на връзката с Бог може да се постигне, когато човек почувства Божествената „Таворска” светлина със сърцето си. Това се постига чрез особена практика, наречена „Умна молитва”, която има за цел въздигането на ума и сърцето към Бога. Тя включва поставянето на тялото в специално положение, задържане на дишането и непрекъснато повтаряне на Исусовата молитва. По този начин човек постепенно достига до състояние на блаженство и съзерцава Божествената светлина – онази, която преди това били в състояние да видят само учениците на Исус Христос по време на „Преображението”. Това пояснява етнографът Горан Стефанов и уточнява: „След като пристигат в местността Парория, св. Григорий Синаит  посочва на своите ученици място, където построяват няколко килии и храм. Така те поставят началото на прочутия Парорийски манастир „Св. Богородица“. Св. Григорий нарича местността „Парорийска пустиня”. Това наименование светеца дава защото територията е почти лишена от човешко присъствие. На няколко пъти монасите сменят местоположението на главната лавра на манастира. Историческите сведения за точното местонахождение на средновековна Парория и манастира на Св. Григорий са твърде оскъдни. Относно мястото на манастира се правят различни предположения.

Днес изследователите на исихасткото учение, въз основа на средновековните писмени „извори”, предлагат твърде различни местонахождения на Парорийският  манастир. Светата обител се търси в Ямболските Бакаджици, различни села на „Хасекията” (област в Източна Странджа), скалните църкви и  манастири в Централна и Западна Странджа, както и в Сакар.  Изследователите правят своите предположения  въз основа на описаните в житията на светеца „агиографски” и географски ориентири, находящи се в непосредствена близост до манастира  –  река с риба, пещера в която се е молил светеца и кула (пирг), изградена от българския цар Иван Александър за укритие на монасите. И така има няколко хипотези къде е манастира на св. Григорий Синаит.

Едно от тях е параклиса Света Троица – който е между село Граматиково и село Визица в община Малко Търново. Храмът е изграден върху карстова пещера в която се слиза по изсечени в скалата стъпала. В житията отнасящи се за Свети Григорий се посочва, че светеца се е уединявал и се е молил в пещера. В непосредствена близост до параклиса минава и един от притоците на река Велека. Това дава основание на местния краевед Горо Горов да изкаже предположението, че това е локализацията на Синаитовия манастир.

Следващият обект е Голямобуковския манастир „Животоприемний източник” в община Средец. Той е бил многократно унищожаван и съграждан отново.

Средновековният манастир до село Воден в община Болярово, Ямболска обл. също отговаря на трите показателя – река, укрепление, и пещера в непосредствена близост до светата обител. Храмът на този манастир е бил изграден върху пещера, в близост до манастира тече един от притоците на река Поповска, а на съседното възвишение се намират останките на средновековна крепост.

Следващият предполагаем исихастки манастир е „Света Троица“, община Тополовград, област, Хасково. Сградите и храма на манастира са изградени през възраждането в близост до антично селище. Тяхното построяване се свързва с легендарните хайдути Индже Войвода и Кара Колю.  Непосредствено над манастира се намира пещера която се нарича Вехтата църква. Тя е изрисувана със стенописи, датирани от XI век и е служила за храм през Средновековието. Местното население е съхранило преданието за юнак, войник от войската на цар Иван Шишман, който се заселил в тази пещера и бдял ревностно над християните. След това той построил и укрепление където живеел.  Имайки предвид струпването на характерните за местоположението на Синаитовия манастир река, пещера, средновековен храм и укрепление, находящи се в непосредствена близост, обитавани през XIV век. и разположени в  пограничната територия между България и Византия, Парория, хипотетично мога да предположа, че това е едно от местата на които е изградил манастира си св. Григорий Синаит. 

Останалите предполагаеми места, свързани с исихазма се намират на територията на Република Турция или така наречената Турска Странджа. Едно от тях е Кула манастир край Чиглаик, в Кърклрели. Както вече стана ясно, според житията на Свети Григорий, българският цар Иван Александър е изградил кула в която при нападения монасите от манастира да могат да се укрият. На този обект освен основите на храмова сграда са запазени и стени от укрепително съоръжение. Поради тази причина Кула манастир също може да бъде причислен към предполагаемите места на Синаитовия манастир.

И накрая искам да се спра на скалния манастир Азма Кая, край Визе. Този обект е действал като важно духовно средище в периода от десети до петнадесети век, след което функциите му постепенно затихват. Манастирския комплекс е изграден в пещерите на скалист хребет, които са дооформени като монашески килии. Самият храм обслужващ манастира е допълнително обработена пещера. Комплекса е разположен над река, което отново дава основание да се предположи, че това е едно от предполагаемите места на Синаитовия манастир.

Според Горан Стефанов, тези факти от историческото ни минало, свързани с вярата и оцеляването на хората в трудни дни могат да послужат за основата на трансграничен проект, свързан с поклоническия туризъм. Този маршрут успешно може да обвърже двете държави /България и Турция/ в съвременен проект – продължение на съществувалия преди пет века културен коридор, по който е осъществено навлизането на исихасткото движение към Европейския континент.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*