Петрич кале

Dea/ февруари 6, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

На това място през есента на 1444 г. се е водила решаваща битка, след която на практика ние падаме под турско робство. Днес тук е прекрасно място за разходки, но някога далеч не е било тихо и спокойно – кънтяли са звън на оръжия и викове на развилнели се воини. Желанието за власт и демонстрацията на сила били напълно естествени за периода на Средновековието – онова сурово време, изпълнено с жестокост, несигурност и твърде кратък живот. Спомен от тогава пази крепостта Петрич Кале – малко след Белослав, в посока Разделна.

 

„ Разкопки е имало през 60-те и 70-те години – това е било  един  доста мащабен проект между варненския музей и Военно-историческия музей в София“, разказва д-р Мария Манолова,  зам.- ръководител на разкопките на Петрич кале, археолог от РИМ – Варна. С тази цел там е изградена архитектурна база, която е трябвало да се използва при последвалите археологически проучвани. Само че през 70-те години в подножието на хълма, там, където днес е големият комбинат Девня, при строителството на Девненските заводи са открити селища и некрополи. И тогава научният капацитет, всички сили на изследователите се насочват натам. И Петрич кале остава на заден план.” Така всъщност завършват проучванията на обекта. Те разкриват една добре запазена фортификационна система със съхранени на места до 2 – 3м. стени и една порта. За съжаление след приключване на разкопките този обект остава забравен. Може да се каже със сигурност, че крепостта, изградена в 5-6 век, е функционирала през ранно-средновековния период, въпреки че следите от това не са много мащабни. Възстановяването на крепостта става през 12-и век. Оттогава има и най-много материал – керамика и монети. Датата, на която е унищожена, е 7 ноември 1444 г.

Близо половин век след първите кратки проучвания, археолози подновяват разкопките – макар и за кратко. Те попадат на основите на църква от 14-ти век и част от некропол. Този обект все още не е достатъчно проучен. Голяма част от сведенията на изследователите на обекта са изгубени през годините. Това е една от последните крепости, които падат под меча на османския завоевател – преди Варна и последната битка на полския крал Владислав III Ягело, наречен по-късно Варненчик. Три дни преди 20-годишният предводител на елитната армия да остане завинаги в историята, той води успешна битка тук и я печели. От това, което са открили, археолозите заключават, че тази военна крепост е била добре укрепена, охранявала е проходите към Стара планина, но имала добра видимост и на север. Уникалното при крепостта са тайните стълби, изсечени в скалата. Те са най-бързият начин да се доставят провизии – храна и вода, в случай на обсада. Можело е да се ползват и в мирно, и във военно време.

 

Но ето как изглежда за непосветените!

Може да останете в близост до това място и да нощувате  -като отседнете в хижа „Петрича”. Близо до нея и крепостта е скалният венец над Разделна.

Освен това е толкова близо до Варна и в същото време – толкова различно като преживяване.

Снимките, които илюстрират облеклото и сражението са на членове на сдружение „Чигот“.

„Събрахме се, видяхме, че имаме сходни интереси и направихме нещо, което в България не беше правено. Стилно да се придържаме към историческата истина и всеки детайл да бъде според източниците”, разказва Ясен Ненков. Той разказва, напр, че ризниците са ги складирали в сандъци с пясък, за да премахват по този начин голяма част от ръждата. Броните им никога не са били на 100% лъскави и прекрасни, но важното е било да те пазят жив!“, допълва средновековната картина със знанията си Илиян Лъсков.  Изучавайки и храната им, стигат до извода, че сили за изтощителните битки са получавали от нея, милост за живота си – от вярата. „Противно на схващанията диетата им е била доста разнообразна. Нямало е продукти като домати, картофи, царевици, но са имали богат набор от други продукти, като млади листа от липа за салата и супа, плюс много варива – леща, грах, жито, хлебни изделия, а за по-високо стоящите в социалната стълбица – и дивеч”, казва Цветин от „Чигот”.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*