Пещерата Утроба
Родопите пазят много тайни, крият много красоти, скатават и много мистика. За онези, които с респект се обръщат към тях обаче, пелената се повдига и някои загадки постепенно се разкриват пред нас. Така е открита и пещерата Утроба, до с. Ненково /Кърджалийско/. До входа й, но на височина до която трудно би стигнал човек се забелязват две издълбани ниши – за дарове! Но разбира се, не само това я прави по-особена. Траките са имали обичая да изграждат подобни светилища на места с по-особена енергия, където природата засилва торсионните полета и това помага на хората, които я посещават в няколко посоки. Все още се спори по въпроса – едни казват, че престоят в нея подмладява, други вярват, че тя е свързана със създаването на живот, заради формата си. Единодушни са само по въпроса, че е естествена пещера, съществувала и преди траките, която е дооформена от тях – издълбали са я още малко навътре, за да съвпадне проникването на слънчевият лъч през процепа в 12 по обед до вътрешността й. Смята се, че е най-силно това въздействие точно по време на Зимното слънцестоене, когато Слънцето е най-ниско и лъчът символично опложда Утробата точно по обед! Това кара многобройни посетители да се отправят натам и да присъстват на този древния ритуал, който природата
разиграва като пърформънс. А на очевидците не им остава друго, освен със затаен дъх и страхопочитание да проследяват тази няколко минутна контрастна игра на светлини и сенки, която се повтаря от хилядолетия.
Дали е трудно да се стигне до там? И да и не. Това е от местата, които селектират хората. Разбирам, че ви амбицирам с това и е ок, да се полагат усилия преди да се посети всяко едно свещено място. Даже е задължително…Нищо ценно не бива да бъде получавано даром. Щом стъпите на началото пътеката, вече няма кой знае какви препятствия и за час, час и нещо стигате до нея – до Утробата. Тя е наистина мистична. Въпреки че нямах търпение да бъда там, когато стигнах, поспрях пред входа и за момент притихнах. Загледах в безкрая пред мен. Уж е тихо, пусто, но и с много скрит живот в шубраците. А до мен…стълба. Направо отвесна. Тя е следващото, последно препятствие. Всъщност помага да навлезем в това свещено пространство – Утробата. И да се почувстваме много, много малки. Защитени. Безценни поради факта, че сме успели да се родим и да пораснем. Това не е никак малко! Не всеки успява и щом ние сме, това означава, че имаме някаква важна роля в този свят и без нас не би било същото. Раздадени са всякакви роли – и малки, и големи. Но в този случай размера няма значение, а по-скоро е важно дали ги изпълняваме и как. Защото усещането ми беше, че за душите е много трудно да слязат в тази гъста материя и да се родят. Особено в наши дни. Вече искат сериозна причина, за да го направят. И на тях не им е никак лесно – от безметежното реене в облаците да се смъкнат нива надолу, за да се реши даден казус. Но ако връзката между родителите е кармична, слизат.
Ако статията Ви харесва и искате да четете повече подобни, може да ме подкрепите с коментар или финансово. Посъветваха ме да го правя и по-смело да пиша за нещата, които ме вълнуват. Пътешествията ме правят особено сензитивна, а тракийските светилища малко по малко проговарят.
За Дарение сметка в EXPRESBANK – Даниела Георгиева
IBAN BG 44TTBB94001527044889
BIC TTBBBG22