Скален манастир – Аврен

Dea/ март 26, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Този скален манастир не е от най-популярните в България, но според мен е незаслужено пренебрегнат. Този му потенциал са отчели управниците в региона и от няколко години мястото е облагородено и с по-лесен достъп до него. В смисъл, че има изградени терасирани стъпала, които водят към скалната обител, а в нея може да се влезе по отвесна метална стълба.

Пътят към храма

В момента пътят към храма е осеян с прясна коприва, не само защото тях обича сенчести места с подпочвена влага, а вероятно и за да ни напомни, че пътят към вярата често е парлив. И не е за всеки, който се плаши да не се убоде, опари или има други страхове. Аз си набрах с голи ръце, така както правя обикновено.“Игличките“, които се усещат в пръстите всъщност са лековити – помагат при мигрена и ставни проблеми. Ако ги има, ако не – сигурно е вид профилактика, не знам. В подножието на манастира има оформен кът – барбекю, за да се задържат хората и повече време, ако преценят, че им е приятно. А мястото предразполага, определено! Децата могат да играят наоколо, възрастните – по интереси. Да си приготвят почерпка за пикник и да се усамотят за минути поне по начина, по който са го правили монасите-исихасти навремето, когато са обитавали това място.

Та, да се върнем на манастира…Сравнително лесно ще го откриете – в края на селото, има кафява табела, която сочи рязко в дерето по стръмен черен път. След около половин километър сте там!

Малък е – двуетажен, с три свързани помежду си помещения горе, има нещо като веранда, която гледа на запад към залязващото слънце и просторното плодородно поле. Вероятно точно тогава е моментът за кулминацията на играта между слънчевите лъчи и скалите, които цял ден рисуват различни образи! Все се каня да отида при залез, за да присъствам на това пиршество…

Какви образи е запечатала скалата в манастира „Благовещение“?Дали това са били реалните му обитатели някога или са същества, които го пазят „на смени“? Защото в различните часове и при различно осветяване от Слънцето изпъкват различни образи.

Или това са пра- образи на Богинята-майка? Образи, които понякога остават скрити. Но дават различни послания, стига да сте готови да ги приемете – едното е за вас, другото е към външния свят.

Познахте ли мястото? Едно и също е!

Това е само едно парче от пъзела на историята ни. История, която манастирите разказват. Забравена и тънеща в тишина. Но не съвсем – птиците я нашепват, вятърът я разнася.

Загадките и отговорите са пред очите ни, но имаме ли сърца, за да ги видим?

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*