Софрата на Веселиново

Dea/ февруари 22, 2019/ Пътешествия/ 1 comments

Точно на 135 км. от Варна е едно от шуменските села със специално значение – Веселиново. Освен, че е родното място на първия демократично избран президент у нас след демокрацията – Желю Желев, то е ценно и с някои други факти.

И ако и вие отделите време, за да отидете там, вероятно ще разберете как бившият ни президент е станал философ. Съзерцавайки цялата тази красота около себе си, той просто е нямал друг шанс, според мен! Да, шегувам се, но и го мисля. Защото умните и чувствителни хора не биха пропуснали този шанс да израстнат в себе си с помощта на природата. А тя е била щедра тук и все още всичко е в изолираната тишина на безвремието. Екопътека с четири невероятни обекта ви очаква в края на селото. Оттам тръгва 10 км добре очакален път към двата водапада – СкокА и Големият скок, както им казват тук. Има и една пещера, а за „десерт“ е онова, което е наистина специално- тракийското светилище Софрата!

 

Мястото е проучвано най-вече от иманяри. Само веднъж една смела археоложка е предприела разгадаване на мистерията, въпреки всички номера, които й спогаждали тези юнаци. Какво обаче е открила не е много ясно, понеже не е публикувано нищо, а самата тя заминала за Италия. Интересен обект! Има място в скалата, където тялото се чувства супер приятно изтегнато, докато можеш в тази поза с часове да наблюдаваш звездното небе. Вероятно това е правил и звездоброецът през тракийско време, когато познанията за света около нас тепърва се набирали и то изключително от лични впечатления! И друг интересен факт – липсата на глад! Наистина храни това място по някакъв начин…защо ли го наричат Софрата?!

 

Този брод води до самото светилище. 

Веселиново е известно още с „черните“ си кукери. Макар този езически обичай да не е характерен за североизтока, тъй като местните хора са преселници, кукерските игри са популярни. Поради бедност обаче не е във вида, в който сме свикнали да виждаме богато украсените кукери от другите региони. Тук лицата им се покриват плътно с чернилка от въглени, за да са по-трудно разпознаваеми и от там идва името – „черните“ кукери. 

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

1 Comment

  1. Чудесно място, много хубава статия и снимките са прекрасни!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*