Старият Букурещ

Dea/ ноември 26, 2018/ Пътешествия/ 0 comments

Първото, което трябва да видите в румънската столица е разбира се Парламентът. Грандиозната сграда „смачква“ с размери, а тоновете мрамор, изсипани в цялата сграда те карат да осъзнаеш размера на комплексите на онези, които са я замисляли. Ако питате мен – не си заслужава твърде голямата цена за вход, защото тя е празна. Няма нищо – нито история, нито присъствие. Никой не е живял там. Бил е идея на Чаушеско, но както знаем от историята нерадостната съдба на семейството му още в първите часове на румънската демокрация /убити чрез разстрел/, времето не му е стигнало да довърши идеята на живота си. Снимала съм я отдалеч, защото кадърът не би побрал огромната сграда на безумието. Стаите са празни, само в една има поставени от другаде мебели, за да илюстрират стандарт на живот. Достроява се и в момента, като обектът се издържа от входни такси.

Това е стара църква, закътана в малките улички в централната част на града и по-скоро тя отразява бита и вярванията на хората. Тук са заключени техните молитви и съкровени желания.

Старият град крие много красиви сгради и архитектите биха могли да се вдъхновят от направеното на колегите им преди тях. Истински шедьоври пъстро допълват атмосферата на модерния и динамичен живот днес.

Повечето стари къщи в момента са заведения, където туристите могат да отдъхнат от изморителната обиколка на Парламента, напр. или в Моловете им и да влязат на топло в този студен вече сезон. Но имайте предвид, че румънците много пушат, в заведенията е разрешено това и клиентите се възползват на макс.

Технологиите не щадят никого! Красотата и естествените отношения отдавна са отстъпили място на виртуалния чат.

Този бар загатва каква обстановка да очаквате вътре и че изненадите с импровизациите тепърва ви предстоят.

Това е входът на Археологическия музей, който също се намира в старата част на града и ви препоръчвам да разгледате – заслужава си. Румънците считат император Траян за техен основател, затова са му дали „по-предни“ позиции – за да е видим и за онези, които няма да се престрашат да влязат вътре. Закачливата снимка направих и с намигване към мен, т.к. точността често не ми е силна страна и тук си помислих, че толкова съм се забавила, че докато дойда – той вече се вкаменил от чакане!

Вечерта бавно пристъпя, а часовникът неумолимо ни напомня за хода на времето. Какво правим после, накъде поемаме – са нашите избори, които ни водят към определено място. А дали е нашето място, пак решаваме ние!

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*