Странджа и нейните малки тайни

Dea/ април 23, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Ако обикаляте в Странджа, ще се натъквате на скрити красоти и парченца история навсякъде. Затова ще ви разкажа днес – за онова, което открих без да съм си поставяла за цел, докато обикаляхме по-популярните места там. Основната ни цел беше Вълчанов мост, който допреди изграждането на граничното съоръжение е бил /и все още е…/ на българска земя. Имайте предвид обаче, че сега той се пада буквално на метри ЗАД заграждението, интересното е, че там се намира и табелата, която информира що за чудо е това и с малко йога практики за врат, бихте могли да я прочетете:

Странното е, че у нас има огради, които са доста по-сериозно препятствие от това…
Ами това е Вълчанов мост! Толкова ще видите от тази страна на браздата…

Имайте предвид, че ако не предупредите граничните полицаи в Малко Търново кога ще го посетите с група от около 20 души, няма кой да ви отвори портата! Не че е голяма загуба, но това са фактите. Самият мост е построен върху река Резовска, през която на практика минава границата на България с Турция. Разрушената част на моста е от българска страна – бил е взривяван през 1941 г.

На път за Вълчанов мост /към границата/, след края на Малко Търново има една отбивка вдясно, която води до голяма поляна и стар параклис на Света Богородица. Там хората от Малко Търново правят панагира си/панаир, на местен диалект/ в края на лятото – на Голяма Богородица /28 август/. Местността се казва Църногорово и събира всички желаещи в горската си прохлада. Големи стари дървета величествено отброяват хода на времето, ставайки свидетели на какво ли не…

Тук се прави панагира

Църквата изглежда странно – не е като другите параклиси, макар да е с такъв статут, а е по-скоро нещо като горска къща с християнски символи. За съжаление в окаяно състояние – от стария инвентар е останал само мраморният под. На мястото зад т. нар. олтар на външната стена има изградена чешма, датирана от 1926 г., както гласи надписа. Дали е светена, преценете вие, защото изворът й е в самата сграда. Днес той е пресъхнал, понеже заради големият дебит, водата е отклонена да водоснабдява града.

Чешмата, която някога е събирала хората, днес е символ на новия начин на живот

Стефан Караджово и другата ни попътна изненада. Оказва се, че въпреки няколкото села из страната с това име, точно тук е родното място на комитата Стефан Караджа. Това показва паметник в центъра на селото и къщата, в която е отрасъл, превърната вече в музей.

Край къщата вече е нещо като парково пространство, в което всеки може да пристъпи


Точно до входа й се намира и чешма с естествено газирана минерална вода. Странна е на вкус, но казват, че е много полезна откъм свойства- за сърдечно-съдовата система и някои вътрешни органи. Точно тази вода е направила навремето известно селото, дори имало и санаториум, в който се лекували не малко хора, но нямам представа дали работи сега….

Къщата на Стефан Караджа

Немите свидетели

С добавка към темата ще се включи по-късно и етнографът Горан Стефанов, който от години изучава любопитни краеведски детайли в Странджа и изследва фолклорните традиции.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*