С колело край морето

Dea/ май 31, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Нашият импровизиран велотур започна от Шкорпиловци – там оставихме колата. Целта беше Карадере. Много живописно, тихо и истинско място. Защото хората, които обичат такива диви места все още не са се отправили масово натам. Сутринта все още беше леко прохладно и дори с лека мъгла, но после стана доста горещо.

Имайте предвид, че с моето градско колело преминах всички предивикателства по черния път, но по-добре е да сте с каска и стабилно колело за такъм терен. Не е лесно на места, особено в частта, където стръмно се спуснахне към първият пясъчен бряг на Карадере, но пък усещането след това беше неописуем възторг!

След като направихме един плаж с къпане на този прекрасен залив, продължихме по черните пътища, следвайки брега в посока село Горица. Този път целта беше стабилен обяд „При Панчо“, преди да поемем наобратно.

Обаче какво става, когато си правиш планове сам? Без да ги съгласуваш със шефа на времето, имам предвид…Знаете! Точно като приключихме, се изсипа един много убедителен дъжд. Уж летен, ама неспирен ни се видя някак…Поръчахме още – то стана един велотуризъм…ама много приятен велотуризъм! Все пак след около два часа дъждът спря. Само че се наложи да сме гъвкави и да променим маршрута, защото идеята за кратък вариант от 6 км към Шкорпиловци автоматично отпадна. Трябваше да караме по главния път, където по шосето хвърчат ТИР-ове, камиони, автобуси, микробуси и супер засилени коли, а то още препръскваше… Абе целите бяхме мокри в един момент, но оцелели. Лично аз не съм привърженик на такова каране в трафика и все съм се чудила на смелостта на колегите-колоездачи, когато ги видя по завоите на някой проход през стъклото на кола, но ето – човек никога не бива да казва „аз? -никога!“, защото не знае утре какво ще му се наложи да направи!

Когато стигнахме центъра на Старо Оряхово, вече печеше жарко, все едно нищо не е било…и бързо изсъхнахме още преди да сме стигнали пак до колата в Шкорпиловци. Беше един прекрасно дълъг ден с приятна умора в края му!

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*