Текето в Графитово

Dea/ март 5, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

    

Това е едно от най-непопулярните Текета у нас /доколкото ги има/! Вече знаете за най-голямото Теке на Балканския полуостров – в Оброчище, за него вече съм писала /12 м. височина/. То пък е свързано с Текето на Демир баба до Свещари. Това можете да откриете близо до Нова Загора, в обезлюденото с. Графитово. От религиозна и архитектурна гледна точка, то е феномен. Защото освен че дервишите у нас са последователи на две вероизповедания- християни и мюсюлмани, обединени от хуманните принципи на суфизма, тук забелязваме и метални кръстове като отличителни знаци по сградата. А хората в околността го знаят и като манастирът на Св. Илия. Така храмовите му празници са два: за християните – на Илинден, а за мюсюлманите – на Гергьовден.

Това Теке обаче е по-малко от онова в Оброчище – височината му е 7,7 м. /ключовото Божествено число, повторено два пъти!/ и макар да са сходни като архитектура, има и известни разлики. Отново е седмостен, с енергийно централно поставен гроб на светеца – опостушен. Разрухата дебне от всички страни. Предверието отново е достроявано /с четвъртита форма/, но в по-умален вариант от Текето в Оброчище. Вече нямат респект от Бога тези, които идват! Ровят и дълбаят за скрити съкровища, без да си дават сметка, че дервишите имат други ценности и под съкровища не са разбирали събирането на пари, скъпоценности или други материални неща. Това, което са събирали – като знания и мъдрост, те са го отнесли със себе си!

В Интернет видях снимки с оригиналните свещници, които все пак са били по местата си в ъглите, но вече и тях ги няма! Друга разлика е, че освен вход на изток, има и изход  /или друг вход/ на запад.

      

Днес Текето само загатва за най-силните си години, когато е било посещавано, имало е и няколко други сгради, украсени с пищни стенописи върху варосаните стени. А материалът е отново бял и розов мрамор!

Някога дервишите потърсили силно и спокойно място, за да се установят там, където могат да се развиват в духовните нива и да са по-близо до Бога. Спрели се на това място. Което днес със сигурност тъне в спокойствие, но и в забвение. И е на път да се заличи съвсем паметта, която носи от отминалите времена на вяра, смирение и респект към висшата сила, която им помагала да лекуват хората във въртящият се танц. Като този на планетите в Слънчевата система, които се въртят по определен начин и в спираловидни кръгове, задвижвани от Източника.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*