111 години Казашко

Dea/ август 19, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Преди 111 години Фердинанд узаконява с указ селото, което три години преди това съществува. То е основано от донски казаци, които спират на брега на Варненското езеро. Те са прогонени от страната си по политически причини, отлъчени са от църквата и са принудени да си търсят нов дом, далеч от родното място. Съхраняват старата вяра /затова ги наричат староверци или липованци/, второто им прозвище пък идва от факта, че в църквата все още се пазят 300 годишни икони, с които са пристигнали в България / иконите били направени върху липово дърво/. Колоритните руснаци са затворена общност що се отнася до традициите, обичаите и смесените бракове. Изключително гостоприемни, готови да направят голям празник буквално от нищото, само с добро настроение, много позитизивъм, в техните обреди има нещо и от нашето наричане, с което „орисват“ хората и домовете им. Така стана и на празника им вчера, когато песните и танците продължиха с часове, до късно буквално не стихнаха. А гостите им от Румъния, Украйна и Русия дълго ще помнят топлото посрещане, аплодисменти и усмивки на публиката.

Много румънци с руско потекло гостуваха и пяха на празника на Казашко. Тази тийн група с голямо бъдеще също са потомци на казаците, разселени по света.

Ето и други участници:

https://www.youtube.com/watch?v=7-_mEdP-1iM








Село Казашко е най-малкото от варненските села и се намира на около десетина км от града, на брега на Варненското езеро

Празникът се чества в последните 20 години и всеки път програмата става по-пъстра и по-обемна.
Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*