Българската мартеница
Утре е началото на март, с това вече идва и очакването на пролетта, както и традиционната размяна на мартеници. Аз съм купила по-интересни, но придържащи се към онези, които помним, че трябва да бъдат мартениците. Но от къде идва традицията? Едва ли можем да знаем с точност, но определено тръгва от далечното ни и славно историческо минало, с Аспарух, а дали не и от преди това. Днес вестник Стандарт/който аз много харесвам, но вече мина в 21-ви век с електронна съкратена визия/ припомня една история, която ще ви разкажа накратко и добавя моите мисли към темата. Историята е поучителна, както всички примери от българската история през вековете, от които ние не си правим изводи. Накратко – имаме предвестник в ролята на птица с вълнен конец на крака, който се оцветил от кръв и още много детайли, докато се стигне до преплитането на белия с окървавения конец като символ на здраве, сила и непобедимост. Това е дългата версия: https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/legenda_za_martenitsata-275152.html?fbclid=IwAR1nsc8olcZf34sMM9vk2yI3fbvsV_sUE0CtEDdBVxlNYXzkEdGGZk3FGxo
А кратката е заветът на кан Кубрат към децата си никога да не се разделят, за да не могат да ги победят враговете им. Който те не спазили…и разбрали правотата на бащините си думи по трудния начин. Но пък урокът бил запомнящ се! И въздействащ. Силата е в обединението – от край време имаме този завет, а продължаваме да упорстваме в разединение. Много сме инатливи…и непрозорливи…и все плащаме за това. Може би този 1-ви март е времето, в което да си спомним, че обновлението идва с пълна сила при тези с чистите помисли /като белия конец/ и вложената страст в нещо градивно, което да сътворим /като червеният/. Да вържем мартеничка за здраве на входната врата, на ръцете на близките и да им пожелаем от сърце здраве и благоденствие!