Дивият Сакар

Dea/ май 18, 2019/ Разни/ 0 comments

Понякога търсим истината твърде далеч от нас, а няма нужда. Защо толкова хора се отправят на духовен туризъм или поклоническо пътуване, ако искате го наречете към Бали или Камино?! Защото вече има митове, че в това мистично преживяване откриваш себе си. А истината е, че можеш да чуеш себе си единствено в тишина и това не зависи от мястото. Този процес може да се случи действително, ако напуснеш зоната си на комфорт и обичайната си среда и ангажименти, но би могло да е трансформиращо и в някоя хижа в планината без обхват и хора или в изоставено село. Или каквото и да е друго, където самотата и тишината е гарантирана, а след нея идва и плахото гласче отвътре. Опитайте! Може и да ви хареса. Аз отидох в Сакар планина за 4 дни и го усетих. Тръгнах изнервена, изморена и на ръба на психичните си сили. А се върнах като след дълга почивка, макар такава да не е имало. Това прави природата – възстановява ни. Това правят и случайните срещи и разговори с хората, които живеят по съвсем друг начин от твоя. И те карат да се замислиш. За другата гледна точка. А нея можете да я намерите, докато вървите през слънце и пек, вятър и дъжд, мъгла или от животинските звуци, дочути в тази космична тишина.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment