Мидите в Черно море

Dea/ ноември 18, 2021/ Разни/ 0 comments

Застрашена ли е черноморската мида от изчезване?

Рибните ресурси в морето намаляват драстично по различни причини: прекомерен и незаконен улов, обилно стимулираните с фосфати и нитрати води, /които попадат чрез реките, неусвоени от почвата/,  цъфтящият фитоплантктон и непреработените битове води. Разрастването им днес заема такива мащаби, че нормализирането на екосистемата вече изглежда като мираж .

Мидите филтрират водата ,  хранят себе си, а с тях се хранят рачета, рапани, малки рибки и мекотели – до есетрите и системата функционира в нейната височина. А когато ги оставим на такова ниско ниво на съществуване – до 1/3 на естествените им количества, системата се задъхва да функционира на едно ниско биологично разнообразно ниво.

                                         

                         

Уловът на рапани се практикува от всички Черноморски страни, като най-големи количества вади Турция. В България търговията с рапани е на второ място след трицоната, по официална статистика на ИАРА /Изпълнитена агенция по рибарство и аквакултури/.

Всеки ден бракониери кръстосват черноморските ни води, вече има и заловени, а лодки и кораби доставят пресни миди до крайния потребител и това, което ни прави впечатление е, че размерът им е все по-малък. Има ли проблем с мидите, рапаните и екосистемата в Черно море, се опитваме да разберем. Институциите, оторизирани да отговарят на тези въпроси мълчат. По различни причини. Валентина Тодорова от Института по океанология към БАН любезно ни обясни, че работят по въпроса, но данните им още не са обобщени и анализирани …през март 2022 г.

Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, които са единственият контролен орган, който трябва да открива нарушения и да санкционира бракониери вече отбелязва жизнен пулс като напоследък публикува в социалните мрежи информация за дейността си. Но от друга страна ентусиазма им стига до там, че във видеоклип се вижда как „връщат” на морето взетите миди обратно…Потърсихме мнението на морски еколози адекватна ли е тази реакция и получихме интересен отговор. Адекватна е дотолкова, че бракониерите са „наказани” да не реализират улова си, но не е това начинът – миди, изхвърлени в акваторията на пристанището да се съживят и филтрират замърсените ни морски води. Но от друга страна реакцията на служителите от ИАРА е обяснима – и там има недостиг на кадри. От завършилите специалността „Морска екология” към ВВМУ „Никола Вапцаров” почти никой не я упражнява в България. Рибарското училище в Созопол също отдавна събира паяжини, откакто не фукционира.

Арман Саркисян е един от тези курсанти – морски екололог, който го е грижа за тревожното състояние на Черно море и днес вече подхожда с научен поглед към бизнеса. Според него, мерките които днес ИАРА прилага са доста позакъснели. Защото 30 годишното нелегално тралене на дъното на морето за рапани дава отрицателните си резултати. Всъщност, една част от бракониерите си разрешиха законово проблема след като набраха икономическа мощ, но пак не спазват правилата за редуващите се зони, за да могат те да си почиват и да се възстановят.

„Видимо ИАРА беше под техен контрол, вместо обратното”, споделя с болка Арман Саркисян.  По негови наблюдения, дори вида рапан, който е в нашето море е променил биологическата си тактика, за да се приспособи в новите условия на живот. Но оцеляват само дребните рапани. „ На едрите съдбата им беше решена и кратка, казва специалистът. „Видът прие умален вид /до 3-4 пъти по-малък от нормалното/ и заложи на численост с олекотено близо 10 пъти тегло. Така той загуби стойност на международните пазари, където предимно отиваше – в Корея, в Япония и малки количества за Франция. Вече 80 години той е тук като вид и няма естествен враг. Освен траловете, които досъсипаха екосистемата в Черно море, защото унищожиха много повече миди и живот на дъното, отколкото рапани. Резултатите вече са налице и видими в последните 7 години в нашата акватория. За разлика от румънската част, където рапанът е изобилен и едър.

Проблемите обаче датират още по-отдавна /от времето на социализма/, когато масово се използваха изкуствени торове в земеделието. За жалост те се усвояват само 20% от почвата, а останалото се „излива” в затвореното ни море чрез трите големи реки – Дунав, Днепър и Днестър. Техните вливания предизвикваха масов мор на риба през 90-те години – писии и калкани, които търсеха последни глътки кислород в плитчините и бреговете. Цъфтежът на планктона също допринесе за задълбочаване на кризата, защото пада на дъното и там започва разлагането му, което също намалява кислорода във водата. Така дънните микроорганизми отново нямаха възможност за бягство и измираха, без дори да успеят да създадат поколение. След като в началото на прехода все още не получавахме земеделски субсидии от Европа, екосистемата успя да си отдъхне, но тогава ООН излезе с тревожна прогноза, че скоро Черно море ще бъде мъртво! За щастие икономическата криза се отрази благотворно и морето се посъживи. Сега екосистемата се поддържа на едно стабилно, макар и много ниско ниво с кретащо жизнено състояние. Зоните в „Натура 2000” уж ги има, но от проследяващите системи се виждат плаващи бавно кораби и лодки, което подсказва, че влачат нещо по дъното. Това освен до унищожаване на живота в морето, води и до негативни последици и в други аспекти – унищожаването на археологически ценности по дъното часове, след откриването им! Амфори и др. артефакти бяха зверски потрошени. Има стъпки за увеличаване на зоните в „Натура 2000” , но те се обезмислят, ако няма контрол”, допълва още Арман саркисян.

Как действа траленето на екосистемата?

До 2012 г. тази дейност беше забранена, не че не се извършване нелегално. Така морските филтратори като черните миди и червейчетата не смогваха да изчистят морето преди да бъдат размазани от траловете. А вдигането на огромни количества тиня засипва съседни територии и това влияе пагубно, защото на няколко см в тинята започва анаеробна зона. Съответно след изчерпване на кислорода влиза сероводород, който е директно отровен и намалява числеността на живите организми в акваторията. Това  е причината, поради която от десетилетия се слагат по света изкуствени рифове, които да възпрепятстват траловете, за да спрат това бедствие. Това доведе до изчезването на много видове рибни обитатели, включително и на есетрите в нашето море. И тъй като природата не търпи празно пространство, то се зае от нарастващия фитопланктон и от замърсените вече морски води с отпадните битови и с перилните препарати. Така на мястото на изчезналите риби и др. морски обитатели се настаниха медузи и медузоподобни видове като красавички и др. инвазивни видове, които се хранят много обилно и съответно се развит прекомерно. Те се хранят и с яйцата и личинките на рибите, които се размножават във водния пласт и така причиняват нови беди в екосистемата. При това положение риболовът се срути неколкократно, а хранителната верига се скъси изключително от фитопланткона, медузите и бактериалното разлагане.

В последно време специалистите от ИАРА, които са единствения контролен орган за бракониерите, са много активни в социалните мрежи. Там виждаме снимки и видеа на заловени незаконни количества риба и миди, които обаче връщат обратно във водите. И ако за живите риби това е ок, то за мидите не  е похвално решение. Освен назиданието към бракониерите, които са загубили време и не са реализирали печалба от улова си, друг плюс няма. Защото утаявайки се на дъното, веднага започва разлагане, от което кислорода в морето намалява още повече. Но от друга страна – това е логичното административно действие на хора спазващи буквално закона, без познания по морска биология или нещо подобно. Това е мнението на Арман Саркисян, който е един от завършилите тази специалност във Военно Морското висше училище във Варна и казва, че от неговите колеги почти няма работещи по специалността в България. А някога у нас дори е имало Рибарско училище /в Созопол/, откъдето също са излизали кадри с познания за морето и риболова.

От друга страна обаче цялостната картина на екосистемата в Черно море е обединена от действията на всички държави с брегове към него. Откакто  сме членове на ЕС, България и Румъния изградиха пречиствателни станции, но Украйна, Русия, Грузия и Турция с огромните си крайбрежия не попадат под европейските директиви и съответно изостанаха в тази посока. Европа обаче, макар и плавно увеличава населението си, а селското стопанство предозира почвата с препарати за растителна защита и торове.

Рибарството като отрасъл все повече се свива и си фалира тихо, самО отсякло клона, върху който стои и вече няма на кого да се сърди. Някои продават корабите си, като видят 2-3слаби откъм риболов години, а от ЕС им плащат да нарежат корабите си и те в крайна сметка са на печалба! Всъщност обществото трябва да има механизми за контрол и ЕК ни показа как става това, като доведоха екипи с дронове и набързо изловиха всички бракониери в неразрешените зони. Но след това ИАРА не инвестира в закупуването на дронове като част от начините за справяне с проблема и ние отново се върнахме в 20-ти век по отношение на контрола. Същите способи биха могли да се ползват и в Пожарната, за да се подпомагат наземни операции и да се види кой пали стърнищата, но това е друга тема.

Бялата мида е с 4-5 пъти по-висока цена, но е в скромни количества само в някои крайбрежни пясъчни зони, на 8 метра до 10 м. дълбочина /прибойна зона, в която все още има кислород/.

Какво е решението на проблема?

Рифостроенето е един начин да се увеличи възможността на филтраторите /черната мида/да изгради свои колони не само на равното дъно, а и във водния пласт. [i]

На дъното падат много риби, с които се храни калканът, есетрите – също. Без филтрирането на мидите прозрачността на водата е твърде ниска, слънчевите лъчи не достигат до плитките скални основи на дъното, където преди десетки години са пребивавали разнообразни видове.

Технологиите вече са други и те могат да доведат до възвращаемост на капитали – за да печели и бизнеса и да се възвърне стабилността и здравето на морето и живота в него. Експерименталните модели /над 30 броя/ със над 70 експеримента в Черно море вече показаха изключително добри резултати, които са описани от няколко института. Остава само големи инвеститори да припознаят държавата ни като място за инвестиции и щормовата технология като единствена без източник на пластмаса. Защото синтетичните въжета напр. излъчват парченца власинки, които замърсяват морето. Плюсовете на това изобретение са, че мидите в такива рифове са с много по-дълъг живот, съоръжението не представлява опасност за малките и средни кораби, издържа на големи бури и дори извлича енергия от морските течения. Тези рифове са оценени високо от ЕК и в редица други международни конкурси в последните 7 години. Арман Саркисян е патентовал тази техонология, както и още една – за подобрена водолазна екипировка, които са без аналог по света. Както и другаде, и у нас частният бизнес е по-адекватен от държавните институции. Защото чуваме как специалистите от различните институции, свързани със запазването на биоразнообразието в Черно море от години констатират бавното изчезване на мидите /подплатени с европейско финансиране/, но решения и резултати към подобрение липсват. А мидените полета имат важна роля в екосистемата на Черно море, заради висока си филтрационна способност, акумулирането на метали и други химични субстанции и създаването на специфични биотопи, поддържаши биоразнообразието и хранителната база за редица дънни риби. Притесненията и на учените, и на рибарите са, че изчезването на мидите ще доведе и до измиране на цели видове риба в Черно море.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment