Горан Стефанов за Йордановден:
Отново Ви срещаме с етнографа Горан Стефанов, за да научим повече за днешният ден.
„Празникът е известен още и като Водици. Това е последната от т. нар. „кадени вечери”/ те са три по ред – на Игнажден и Бъдни вечер и днес, на Йордановден/. С това свършват „мръсните дни”, които започнаха на Игнажден. Затова и върху обредния хляб кръгът вече е отворен. От Игнажден до Йордановден той е затворен и с това във фолклорната традиция се смята, че преходът към новият Бог и новото слънце вече е завършен. Характерното за този ден е и хвърлянето на кръста във водата, с което тя ритуално се кръщава. Вярва се, че вечерта на този ден небето се отваря и желянията ни се чуват и изпълняват, а ритуалното измиване с вода води до здраве – и на млади и на болни! Вярва се, че водата на Водици има такава сила, че може да измие всяка болест.
На този ден момците влизат във водата до кръста за ритуалното изкъпване, а до края на деня всеки българин в миналото е трябвало да се измие – след мъжете жените, после и животните. Този обред слага началото на самата Нова година. От съвременна гледна точка – вече е доказано, че водата има памет. Този празник бележи едно календарно разделяне на времето, в което ние чрез водата приемаме нова живителна сила за бъдещия просперитет през цялата година.
Според библейския разказ, на Богоявление или Йордановден при Йоан Кръстител на реката Йордан дошъл Исус. Дотогава Йоан Кръстител потапял във водата всеки, когото кръщавал. Когато видял Исус, Йоан Кръстител му се поклонил и казал, че трябва да го кръсти. Исус влязъл в река Йордан и тогава над него се отворило небето, блеснала светлина подобно на мълния и духът Божий във вид на гълъб слязъл оттам. Чул се глас, който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
Днешният ден вече е по-популярен с калоферското мъжко хоро. То се прави винаги на 6-ти януари, в ледените води на реката, от 150 години. Песента, с която в последните 30 години хората влизат във водата, за да играят мъжкото хоро е странджанска – „Залюбила е Василка”. Преди това хората са влизали в реката с Калоферски песни.
За 7 януари – Ивановден, във фолклорната традиция съществува един интересен обичай наречен „побратимяване”. Той се прави, ако на някоя жена често й умират децата и това засилва усещането на хората, че са жертва на родово проклятие. Обичаят е създаден с цел да спре тази лоша поличба. За целта жената отива до кръстопът с малкото си дете и го оставя там, като наблюдава отнякъде тайно кой ще мине. Когато се появи случаен минувач, тя излиза, дава му детето и го моли да му стане кръстник. Това е вид „сродяване” между техните семейства, макар и без кръвна връзка. След това си ходят на гости, уважават се, но повече нямат право да се женят с хора от двете семейства, защото се смятат за роднински. Вярването е, че Побратимството спира прокобата. Ритуалът се правил с вярата, че нещастията в семейството им идват от магия или родово проклятие и по този начин лошата поличба бива прекъсната.