Манастирът Морача

Dea/ юли 30, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Това можеше и да отиде в графата „поредния манастир“, ако не бях видял този стенопис:

Исус в меркаба – енергийното тяло, с което пътува

Веднага ми направи впечатление, както и другите съвпадения със стенописа от църквата в Добърско / България/ . Периодът е същия- 12 век, фонът- черен, а Исус…в ракета! Дали пък някой някога не е виждал действително това, за да го изрисува? И то в две църкви по едно и също време, но в две различни държави на Балканите…

Как да го видите и вие ли?

Намира почти в средата на каньона на р. Морача в Черна гора, който е много подобен на тези на р. Тара или на р. Лим /завои, живописни гледки, които обаче виждат пасажерите, не и шофьора/ Свят да ти се завие от меандри, тежък трафик и не съвсем приятни гледки на букети от изкуствени цветя, напомнящи и за друг ракурс към този път…Опасен е, да. Е, ние се разминахме само с една глоба за превишена скорост. Та може би / в този ред на мисли/ е приятна изненада, че по средата на този път има двупосочна възможност за паркиране преди и след манастира, което си е вариант за почивка и отдих в това райско място, дори от онези, които не усещат духовността. Фактите говорят, че стенописите са направени през 1250 г. Те са изключително добре запазени и дори само за да ги видите ви препоръчвам да отидете там! Но пак казвам- дори и някой от компанията ви да няма афинитет към поклоническия туризъм, ще му хареса мястото, хората които го поддържат се стараят да го направят рай и са успели!Заради всичко това тук не секват посетителите, наистина от цял свят. Наблизо и столицата Подгорица, а Шкодренското езеро е на около стотина километра.

Не знам кой и кога ще се престраши да изследва и публикува от къде идва това „творчество“ малко по-встрани от канона? И как така Спасителят е видян по този авангарден начин още през 13-ти век.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment