Откога е морската връзка с Египет?

Dea/ юни 17, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Откога е морската връзка с Древен Египет?

Авантюристи от различни държави и с различни професии тръгват на плаване с цел да докажат, че това е е било още в праисторията

Скални рисунки от Египет и Месопотамия подсказват какъв е бил моделът за тръстикови лодки от древността. Тези рисунки „оживяват” днес в истинска лодка с помощта на двама индианци от Боливия /от племето аймара/. Те пристигнаха у нас, защото тяхната общност е единствената в днешно време, която знае как да се направи подобна конструкция, така че да издържи на бурите в открито море. Скелето е изградено на територията на Стъкларския завод в Белослав, до Ферибота. До края на юли 14 метровата лодка трябва да е напълно готова за дългото морско пътешествие към …миналото. Защото там се крият неосветени факти от историята на човечеството, които не дават мира нито на учени, нито на ентусиасти. И точно те, с общи усилия вероятно ще открият неща, които е възможно дори да пренапишат световната история…Какво обаче ни кара да сме мнителни към известните до момента факти? Няколко неща: защо по българските земи /на няколко места/ има сред артефактите сувенирен символ-скарабей, при условие, че не принадлежи на нашата култура, а на египетската?! А в саркофага на Рамзес II e открит кокаин и тютюн /пренесени от Южна Америка/. Тези факти навяват на мисълта, че транспортните връзки в древността не са били за подценяване и дали с цел търговия или друга, хората от различни краища  на света са общували и обменяли вещи далеч преди времето на Великите географски открития и създаването на точни карти. Точно тази хипотеза ще се опита да докаже международен екип с немска координация в 4-тата експедиция Abora, продължаваща търсенията на норвежкия антрополог Тур Хайердал. Всъщност тази година се навършват 50 г. от неговата експедиция РА -2, когато направил подобно плаване отново с такава лодка. Междувпрочем тя е била строена от дядото и бащата на сегашните боливийски майстори. Фермин Лимачи и синът му Дюри живеят на брега на езерото Титикака. За тях това ще е трета експедиция с Доминик /капитанът и на тази/.

д.р Доминик Гьорлиц е начело…както и ще бъде по време на плаването!

През 2002 г. те тръгнали от Александрия (Египет), минали през Ливан и Кипър и се върнали обратно до стартовата си точка в Александрия, като са направили 70 дневно плаване в Средиземно море. След това, през 2007-ма г.  направили и Аbora 3, като построили лодката на Титикака със семейството му, транспортирали я до Ню Йорк и прекосили Атлантическия океан, като стигнали бреговете на Испания. Този „тест” дава основание на сегашните участници да се включат смело в тазгодишното начинание.

„Сега това е нашата трета експедиция с Доминик – казва Фермин. Ще построим тази лодка за два месеца, а след това ще тръгнем оттук в Черно море, ще преминем през Босфора и Дарданелите и ще стигнем до Кипър.” Според него, това е начин да се докажат контактите между различните цивилизации, през моретата. „Ние вярваме, че този вид лодки са били транспортни средства в древността. Не използвам технически планове за изграждането на лодката, всичко е в главата ми! Мерките са „на ръка”, това е въпрос на знания и чувства, ако има нещо, което мога да подобря в конструкцията, ще го направя!”

Доказването на тази теза би била интересна за всички страни от Балканите. Немският мореплавател Доминик Гьорлиц /капитанът на кораба и ръководителят на строежа в момента на тръстиковия кораб/ има амбицията да докаже, че в праисторически времена понтийските и крайдунавските общества са имали морски контакти с народите от Средиземноморието. Междувпрочем, на една от находките от Варненския халколитен некропол – /златната чиния/ има предположение, че на нея е изобразен подобен тръстиков кораб…

За Теодор Роков, археолог от РИМ – Варна и участник в експедицията „Абора-4” това е втората му подобна експедиция. Първото му плаване е било с украинци, където манталитета и езика са близки, сега екипажа от 12 души е изключително пъстър – германци, американец, турчин, грък, боливийци. Малкото пространство ще делят на смени – или на две по 6 човека, или на 3 по 4-ма. Така че докато едните поемат вахтата, другите най-вероятно ще спят. За да успеят навреме със сроковете , в строителството на лодката ще им помогнат и курсанти от Военно-морското у-ще във Варна. Надяват се строежът да приключи до средата на юли, да бъде пуснат на вода и до края на юли да могат да се направят изпитанията и да се тръгне навреме. Не за друго, а защото в Черно море в началото на август рязко се променя климатичната обстановка- ветрове, вълни…отделно в Егейско море през този период се променят теченията, така че ще се опитат да хванат един сравнително добър период. Маршрутът е: Варна-Истанбул –Чанаккале-Дарданелите-Крит . Но дали до Крит през Пирея или егейските острови, още не е уточнено и зависи от къде ще вземат гръцкия и турския участник.

Доста смело – не всеки би се качил на подобен съд, който привидно поне изглежда доста нестабилен, но се оказва, че всъщност тръстиката е материал, който е изключително устойчив на всякакви условия и това го прави много по-стабилен от съвременните пластмасови корпуси, напр., които стареят от слънцето и студа. Миналата година такъв кораб, построен отново от същите боливийци е преминал от Ню Йорк до Азорските острови през океана, като е останал стабилен на всички бури и течения. Конструкцията на пръв поглед е много крехка, но когато тези снопи се съберат, са изключително здрави на удари и пробиви, въпреки че изглеждат примитивно. Самата тръстика поема по 1 см. Вода на ден и внася допълнителна тежест на корпуса, като го прави естествено стабилен, да не се преобръща от големи вълни. Най-простото нещо е най-доброто, всъщност, заключава Теодор Роков.

Теодор Родов –

Финансирането на експедицията е от частни спонсори. Тръстиката беше транспортирана с контейнери директно от Боливия/ Южна Америка. Тя трябва да е прясна, но добре изсъхнала, защото тогава вътрешността й тогава става пореста, като гъба и става много пластична, без да се чупи. Местната тръстика, която е във Варненското езеро била друг вид и не е подходяща за целта.

Подбора за международния екип е донякъде традиционен и повтаря идеята от преди половин век на експедицията РА-2 на Тур Хейрдал през 1969 г. Тази година ще се навършат 50 г. от тогава, като идеята да се повтори донякъде и да има представители от държавите през които минава маршрута. Друг интересен факт, който се повтаря е, че дядото и бащата Фермин са участвали в изработването на РА -2 , така че това е, може да се каже – семейна традиция. Другата цел е – плаване за мир, и че хора от различни държави, които се съревновават и спорят помежду си, могат да работят безконфликтно заедно. Всички участници са с различни професии – има бивш военен, полицай, художник, музикант, банкер, пожарникар/началник на Пожарната команда в Ню Джърси/, електроинженер, археолози – турският представител участва в разкопките на Троя.

Д-р Доминик Гьорлиц е капитана. Той е от Германия и е много запален по темата. Събрал екипът да се запознае през есента м.г., когато преминали 20 дневен тренировъчен лагер в Германия. Плаването трябваше да започне от Русия, но заради усложнената обстановка в Черно море и санкциите на света към Русия, тръгването се промени на Варна. В екипажа има и една изключително интересна личност – капитана на пожарната команда в Ню Джърси, които са били поддържащ екип на колегите си от Ню Йорк по време на атентата от 11-ти септември. Не обича да говори за това, защото за американците това е твърде травмиращ спомен. Самият той с усмивка ни сподели, че не е съвсем наясно защо са го взели в екипа, след като няма голям морски опит, но за нас е ясно защо – този сърдечен човек, винаги готов да помогне има умения да спасява другите, ако се наложи и е доказано оцеляващ вид.

Но най-важната част от една успешна експедиция е психологическата спойка между хората на палубата, знаят го участниците и се надяват всичко да премине интересно и ползотворно като резултат.

Дали Херодот е бил прав в твърдението си, че материалите за строежа на пирамидите в Египет са идвали по море от днешните български земи? Преди половин век Тур Хейердал прекосява Тихия океан с дървена лодка и примитивни средства, за да докаже, че преходът е бил възможен още в древността и Полинезия най-вероятно е била заселена от инките на Южна Америка, а не от азиатците, както се твърдеше до сега.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment