Светилищата в Странджа

Dea/ декември 12, 2018/ Пътешествия/ 0 comments

през погледа на Горан Стефанов

С Горо се познаваме от години, когато след няколко лични посещения и служебни ангажименти ме отведоха на снимки в Странджа. Макар всички, с които работихме от ПП „Странджа“ да са отзивчиви, има хора, които остават приятели за цял живот – и той е от тях! Ценното в него е искреното му желание да учи и надгражда, да търси в традициите ни онова, което е било важно в миналото за предците ни и е ценно за нас. Ако някой помага старите обичаи да се съхраняват в автентичния им вид, то това са хора като Горо. Има и други – незнайни, разбира се. Но сега ще Ви представя него.

Горан Стефанов е от Ямбол, но от години  работи като етнолог в Историческия музей „ Проф. Ал. Фол” в Малко Търново. Докторант е и в Пловдивския университет. Работата си в малкия пограничен град приема по-скоро като мисия и това лято направи много, за да популяризира региона с неговите светилища от различни исторически периоди.

Над 15 години проучва фолклорните традиции, особено Коледарската и Кукерската обредност, които се практикуват в Ямбол . Още от дете си спомня как с дядо си обикаляли съседските къщи като джамал /маскараден костюм- камила/ и магията, която обредите създават не само в пространството около тях, но и в душите на хората.

От високоенергийните места у нас започва да се интересува след като през 2006 -та г. посетил с приятели манастира „Света Троица” в Сакар планина, точно на храмовия му празник, когато преспали на палатка на поляната пред него. Тогава получил съновидение-дар, че е там на точния ден и на точното място и това Богородица му го казала. След това се качили до т. нар. Каракоьова дупка, за която знаел, че не е просто природно творение, а  скална църква. Най-ранните стенописи в нея са от 11 в., макар да са доста увредени в момента. Там усетил онова особено чувство, което по-късно  имал и в пещерата на Св. Марина край Сливарово в Странджа. Трудно може да се обясни, казва Горан, но е подобно на усещането, когато знаеш, че ти предстои прекрасно пътуване и си в неговото приятно очакване. Това е чувството, което търси и други подобни места на силата у нас. И за щастие, го намира.

В централна Странджа попаднал случайно, както често ни водят събития и срещи, които после предопределят нашия път – с летен университет – експедиция на Валерия Фол през 2010 г. Тогава посетили сакрални места в Странджа на българската и турската територия. По-късно започнал с проучванията си  и още по-късно насочил и научните си изследвания в тази посока.
„Това е едно много специално място – изпадаш в безвремие, в което времето тече по особен начин. Сякаш няма минало, настояще и бъдеще. Миналото е живо – то е пред теб, но всичко е събрано в един безкрайно разтегнат миг, в който усещането за време изчезва, губи се“ – разказва Горо. Геологията на този регион показва, че е една от най-старите планини на Балканския полуостров. Различни вулканични дейности дооформят релефа на планината, а знаем, че в подобен период и по подобен начин са се образували и  Хималаите. Приликите не свършват до тук! Много светилища, християнски и предхристиянски храмове са със същата гъстота, както в Тибет. Около всяко от странджанските села има от 5 до 15 параклисчета, които образуват нещо като защитен пояс около населените места. Поддържат се от хората в селото, колкото и малко да са те вече днес. Култовете към параклисите, посветени на светци, са още живи. Самите хора са сигурни, че параклисите ги пазят. Местата, на които са направени често са просънувани, казва Горо – и глас и образ на светец им казва и показва, къде да копаят и да направят параклис. След такива сънища хората престояват на указаното място, спят там и ако намерят древен артефакт, го вграждат в параклиса.

Кои са за него най-сакралните места в Странджа?

В с. Заберново  има параклис, посветен на Свети Георги  и на Бог конник – Херос:

В с. Бръшлян има жертвеник в църквата, на който на гръцки пише че това е жертвеник на Дионис, ползва се за олтарна маса и свещеника извършва християнски тайнства на нея!

Параклисите Свети Илия край село Стоилово, Свети Илия край с. Визица, скалното светилище Бегликташ край Приморско,  Св. Богородица край Бродилово,  Св. Пантелеймон край Бръшлян, Света Елена в с. Българи и Св. Петка – в с.Бяла вода.

Към силноенергийните параклиси можем да добавим и параклисите с аязми на Свети Илия край селата Стройно и Стефан Караджово,  както и Голямата аязма във Влаховдол, където се събират нестинарите от петте нестинарски села седмица преди големия нестинарски празник на 3.06.

Светилищата в Странджа са няколко категории – християнски, предхристиянски, свързани с легенди за смели момци и змейове. Но все силни места!

„Ако се прехвърли Босненски рид и се отиде в западна част на Странджа, която е по-ниската – в местността Караната край с. Попово /това е еклектичен термин от Канара/,самото място представлява едно вече изветрено ждрело и издигната канара – също е специално“.

Група камъни се извисяват над страндажнското с. Долно Ябълково само на три километра от границата с Турция – това е Марков камък и легенда разказва за силата на Крали Марко – как седнал на една могила и с малкия си пръст преместил камъче…това са част от онези светилища, свързани с Кралимарковския цикъл, защото останалите са свързани със светци. Предхристиянските – в тях влизат мегалитните скални светилища като Мишкова нива и Бегликташ, долмените са свързани със змейския цикъл – наричат ги Змейови къщи, а християнския е свързан с конкретни светци. Има и един царски цикъл, свързан с дъщерята на българския цар Иван-Александър – Кера Тамара. Предание разказва за Бяла Стана Урдовизка, чиито образ може да се обвърже с образа на българската принцеса Кера Тамара /сестра на цар Иван Шишман/. Смята се, че тя е онази, която се жени за турския военачалник на днешен Китен. Военачалникът бил пленен от красотата й, но тя му поставя условието да освободи нейните земи. Кои са те ли? Той й казал: колкото може да обиколи за ден. Тя използва хитрост и заобикаля около 15 села на кон, като накрая стига и до залива Атлиман. Тази освободена територия продължава да бъде такава до средата на 19 век и се нарича Хасикия, като хората там ползвали специални привилегии.

В Странджа има т. нар. „Нови светилища“- като „Гробница на Бастет”, напр., където в последните години се стичат потоци от хора, вярващи в свръхестественото. Има нещо, казва Горо и потвърждава, че на дълбочина 23 м. под земята започват коридори в правилна геометрична форма, като геоскенера е засякъл и метален предмет. Няколко са коридорите и са под ъгъл.

Какво точно има там…още не е разкрито, но има различни хипотези. Хората, които отиват там, вярвайки, че мястото ще бъде благосклонно към тях и разкрие повече от мистерията, поднасят дарове и правят ритуали.

Всичко е вярно, казва Горо от това, което се носи като мълва за тайната навремето експедиция на Людмила Живкова, но тя е била на друго място. Интересен факт е, че точната надморска височина на познатото за момента място като Гробницата на Бастет е на 666 м. н.в.

 

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment