Текето в Свещари

Dea/ октомври 20, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Демир баба Теке е едно от свещените места за алианите, намиращо се в Разградския край. Привлича поклонници от близо и далеч, болни и здрави, от незапомнени времена с положителната си изцелителна енергия. Текето на Железния баща /както в превод на български език е името на светеца/, чиито мощи пръскат това влияние над околността се намира в дере, до което се стига по един вид поклонически път. Той е осеян с безброй стъпала, край които мистично висят стари дрехи или ивици от тях на конци. Те са на хора, дошли тук и ритуално оставили /съблекли/ болестта си, пропита в тъканите на дрехите. С това обредно действие те един вид оставят старото /болестта си/ и се подготвят към новото състояние на здраве.

Някога на това място имало манастир – християнски, на името на Свети Георги. Той бил разрушен, но хората помнели… Много по-рано във времето пък пак на това място имало тракийско светилище. Част от него е „вградено“ в сегашната постройка на текето – това е един огромен камък, на който хората полягали, опирайки гръб в него, за да черпят от силата му. Положителното влияние на местността по-късно била използвана от алианите за построяването на това Теке, на което вече да идват хора от две  религии – християни и мюсюлмани.

Хората и днес идват тук не толкова от любопитство и за туризъм, колкото за да оставят болките си и товарът, който носят. Да го изкажат наум или на глас на Демир баба и той да го трансформира. За да им олекне.

Смирение и прошка, молитва и съзерцание – това се усеща на това свято място, затова и се стичат хората към него, за да си припомнят тези изначални простички правила, с които можем да живеем съвместно в мир и сговор, здраве и дълголетие. С хора от всички религии.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment