Животът в Кастория
Днес Кастория попада в границите на Гърция, но някога е била част от българските земи. Градът е известен с множеството си средновековни християнски храмове. Казват, че само от византийския период те са над 70! Ако пред тях видите будки във формата на малки параклиси, да знаете, че това са постройки към църковната обител, не отделни храмове. Просто спазват стила и това оставя приятно впечатление. Трудно бих могла да препоръчам къде да се отбиете – дали в „Света Богородица”, „Свети Стефан”, „Свети Архангели Митрополтски” или „ Свети Безсребърници” – ако имате време – най-добре вижте всички, заслужава си!
Историята помни, че градът три пъти е попадал в картата на българските територии, но все за кратко. Наричал се е Костур и все още има живописно голямо езеро, около което се върти живота днес. Птици, които за нас са видими само в зоологическите градини, тук се чувстват в свои води – лебеди, пеликани и други пернати. Пълните кафенета не бива да ви изненадват – това тук е ежедневие и разбира се – всички те гледат към езерото.
За нас може и да е Костурското езеро, но гърците го наричат Орестиада. Поминъкът от край време е бил кожухарството. Това е така и днес. Навремето обаче този занаят започнал развитието си от бобрите, които обитавали езерото. Бобрите вече ги няма и затова днес се обработват и продават предимно изделия от овчи кожи. Патентът на местните занаятчии са домашните пантофи, но покрай този артикул може да намерите и ръкавици, портмонета, както и оригинални чанти.
Двадесетхилядният град си почива няколко часа следобедно, затова забравете за шопинг тур в този часови пояс. Това, което определено си заслужава да направите през това време, е посещението на Драконовата пещера, например – 6-те евро вход си струват! Онези от вас, които вече са били в българската Магура, ще открият много сходства, но и още детайли, които е добре да съпреживеете лично. Някои правят аналогия и с пещерата „Венеца“ у нас и действително те като че ли имат много общо. Вътре в Драконовата пещера снимането е забранено, престоят също е скъсен – до час, защото кислородът унищожава живота в нея. Усещането е за много мощна женска енергия и всичко свързано с майчинството. 500 метра по-нагоре в същата посока, покрай езерото, ще се озовете в три църкви със стенописи и икона на „Черната Мадона”.
Когато после седнете да похапнете някъде, не забравяйте да опитате сиропираните им десерти – невероятни са! Ако обичате месо изборът ще е сведен до гирос или сувлаки, ако ли пък не – патладжанените гозби и спаначените салати, посипани с гъсто кисело мляко и кедрови ядки са просто неустоими!