Есенни Родопи
https://youtu.be/1frH4ChuDLA
Не, това не е в Тибет. Родопите са. Но и там първото впечатление е, че местата и хората са забравени от Бога. но пък ако се вгледаш, виждаш, че те са по своему щастливи. Дали някога ще разберем това напълно? Да живееш на село си е по принцип предизвикателно и ако не си работлив, животът ти може да е пълен кошмар. Животът в планинско село е още по-труден, но там поне хората разбират, че могат да оцелеят само дружно. И загърбват съревнованията, така познати ни в големите градове…
Иначе – Родопите са си красиви винаги, в каквато и премяна да са и всеки от нас, който се е докоснал до магията им веднъж, сигурна съм, пак иска да се върне и да я преживее. Ако не можете обаче веднага да скочите в колата и да хукнете натам – ето Ви вариант – погледнете тук през очите и обектива на чичо Ради, който засне това видео с много любов. Неговата сила е във фотографията и в улавянето на малките моменти, които правят живота ни интересен. Или вкусен. Нещо като „щипка сол“… защото иначе ще е безвкусно. Е, приятно гледане!
Знам, че скоро не бях много активна тук, имах си причина, но ще Ви компенсирам!
И аз Ви обичам. И…пътувайте. На където и да е, защото то всъщност е само в една посока – навътре към себе си. Забележете какви хора срещате и какви думи си разменяте. Как се чувствате, когато сте на път. Това са важни детайли. Аз лично го правя, защото се „разширявам“. Имам предвид мирогледа ми. Винаги излизайки от зоната на комфорт ми се случват чудеса. Понякога не мога да ги нарека така веднага, защото се случва нещо непредвидено, което води до още непредвидени реакции, удължаване на времето и промяна в плановете. Но пък, то това е живота. В малките моменти, нали Ви казах?! Изживявайте ги. Те са солта на живота.