Антоновден е!

Dea/ януари 17, 2019/ Духовно развитие/ 0 comments

Отново група празници са пред нас, Днес е Антоновден, а утре – 18 януари – Атанасовден. За тях ще ни разкаже етнографът Горан Стефанов от Историческия музей в Малко Търново.

„Според една легенда, те били братя. Светците Антон и Атанас били ковачи. Преди години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава Св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. В тази връзка на празниците Антоновден – Атанасовден се долавя християнизирания, но древен близначен мит. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Неслучайно точно тези светци “затоплят земята” и “я обръщат към лято”. Затова техните дни се чествали като празник на еснафа на ковачите, ножарите и налбантите. 
Вярвало се също, че двамата светци имали власт и над болестите. Според това поверие на Антоновден всички болести се събират заедно, а на Атанасовден тръгват сред хората. А за да умилостивят и болестите, и техните повелители-светци, някога селяните приготвяли специални обредни хлябове. Те били надупчвани с вилица за да не надупчва шарката лицата на децата. В Странджа пък имали форма на куче, понеже чумата най-много се страхува от кучето и бяга от него. Намазвали хлябовете с мед и ги раздавали на съседи и роднини. Покрай този обичай в някои райони наричат иносказателно двата празника “сладки и медени”.
Атанасовден е важен празник и за нестинарските общности. Този ден, заедно с Евтимовден или Еремия (20 януари) е част от зимния нестинарски обреден цикъл. На Атанасовден нестинарите се събирали в конака, освещавали вода, като пускали в нея горящи въглени и казвали молитви. Приготвената трапеза се състояла само от постни ястия. На този ден някои от нестинарите прихващали и за първи път през годината играели върху жарава, извадена пред огнището в конака. 
Съществува поверие, че празниците на двамата братя-светци са особено подходящ момент за обреда „аратлийство” или “побратимяване”. С него се сродяват няколко души, обикновено трима, които не са кръвни роднини. Но с ритуала те стават като братя. Побратимяват се като обредно спасение от болест и смърт, но и за да си помагат. В миналото множество епидемии унищожавали цели родове, затова малкото хора преживяли бедствието, създавали нов тип родови структури, за да се преборват взаимно с ежедневните трудности. Побратимите и посестримите почитат това родство до живот. Децата на побратимени семейства не могат да се влюбват и женят помежду си, но винаги ще се подкрепят и почитат. За техни покровители се считат двамата светци.

Ритуалът за побратимяване е следния: Мъжете, които искат да са побратимят, трябва да бъдат женени. Те стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени, поставени върху лемеж – за да милеят един за друг. После отпиват вино – символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня – изпълнявана от посестримите, чер пипер – игран от мъжете на трите рода, и нямско или мълчано хоро – с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.

На Атанасовден също се гадаело дали ще е плодородна годината. Вярва се, че ако на този ден има дебел сняг, следващата реколта ще е изобилна или както се казва: “дебел сняг – дебел комат”!

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment