Лечебното теке до Албена
Текето в Оброчище е едно от местата с много силна положителна енергия, което привлича хиляди туристи целогодишно. То е най-голямото на Балканския полуостров – с височината си от 12 метра. Лечечното теке на Белопишещия баща помага от векове на хиляди вярващи християни и мюсюлмани да се разделят с какви ли не болежки.
Седмостенните сгради на някогашния дервишки манастир са строени по стар тракийски способ – камъните са споявани с разтопено олово между тях. В Тюрбето на Текето /или в мавзолея при манастира/ се изпълнява стар обичай с енергийна камера, заради който идват вярващите, изпълняват го и любопитни туристи. Той е следният: правят се три обиколки наляво около положеният светец, до него може да се седне или легне, като гърба е опрян до въздействащата сила на светеца – Ак Язълъ баба. Но той е бил равноправен и с Атанасий, който по-късно наричат свети Атанасий и попаднал защото го изгонили от Гърция за изповядването на суфизма. Който и от двамата да е погребан в саркофага, той лекува и до днес от там. В отвора /енергийната камера/ се пъха ръка, за да си здрав или за да оздравееш. В двора на Текето има и пет вековна черница, която се смята, че изпълнява желания. Достатъчно е да го възнамерите и опрете длан, гръб до старото дърво.
А то е оцеляло през какви ли не превратности на времето, на „за малко“ да се размине с живота при срещата си с изпълнението на Европейска програма по реставрацията на комплекса. Причината – че хората, които отговарят за това до одобрението на плана не били стъпвали там и начертали компютърно чертежите по удобен за цялата визия начин. Което ще рече, че заложили каменна пътека да минава точно оттам! И черницата щяла да бъде отрязана…Дългогодишната уредничка там – Невяна Филипова /която е буквално пазител на мястото/ успяла с дипломация да промени това и пътеката в крайна сметка да мине два метра встрани.
Колегите от миналото /разбирай пътешествениците/ описвали, че когато минавали оттам – през Оброчище, на това място имало дервишки манастир с няколко сгради и стотина монаси. Те приемали хора за изцеление – безплатно, като освен, че ги лекували и ги приютявали с храна за три дни. Това ставало в Имарета /по-голямата видима сграда днес/. Тя също е седмостенна, с изключение на правоъгълното предверие, което е пристроявано в по-късен период. Имаретът днес се ползва за сцена на традиционния фоклорен събор или други прояви. В него все още може да се види огромното място, отделено за манастирския черпак и седмостенния комин, от който излизала бял дим.
Смята се, че седем е божествено число – седем са дните от седмицата, седем са тоновете в гамата, дъгата се състои от седем цвята и на всеки седем години човешкият организъм се обновява. Затова и Имаретът завършвал със седемстенен дървен покрив, покрит с ламарина. В средата на сградата имало шадраван. Самите дервиши лекували хората като изпадали в дълбока медитация с въртене, при която получавали конкретните насоки за дадения човек.
Много може още да се каже и за дервишите, и за Текето в Оброчище, но най-добре е да го посетите сами и да вземете в себе си онова, което ви е нужно за момента. За финал просто ще цитирам един от основните им закони /на суфите/, за да видите колко са хуманни и сходни с християнските принципи:
„Доброта за младите,
щедрост за бедните,
добър съвет за приятелите,
прошка за враговете,
безразличие за глупаците,
уважение за позналите.“
Снимки и картина: Даниела Георгиева