Текето в с. Богомил

Dea/ април 29, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Тази публикация вече става част от серията „Живите Текета на територията на България“/ виж предните:
https://deasjourney.com/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F/%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE/ Текето в Графитово,
https://deasjourney.com/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B0/ Лечебното Теке до Албена, но да се върна на случайността, която във Великденските дни ме отведе освен към набелязаните цели – древни светилища и храмове в Сакар планина и към това Теке!
То се намира в с. Богомил и е поредното доказателство, че вярата е тази, която е крепяла хората през вековете, каквито и превратности да им е стоварвала съдбата! Само за сведение ще ви изброя имената на съседните села – Главан, Черепово, Българин, Мъдрец. И до тях – Богомил, с дервишко теке, малко по-различно от останалите познати в страната заради многото християнски кръстове. Да се озовем на Великден на това място е като едно голямо напомняне, че вярата обединява, а не обратното. Защото Бог е един! Или поне такова е вярването на дервишите.

Селото преди това се е казвало… Текето и е в българско от 1885 г. – от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Знае се, че Текето е издигнато през 16 в. Днес плочата на входа липсва, но въпреки разрухата на времето, личи красотата и майсторското напасване на двата вида мрамор при входа.

Въпреки че традицията повелява този вид постройки да са седмостенни, тук стените са осем!
Днес храмът е пред постепенна разруха, но личи някогашният му блясък. подът е бил покрит с плочки, а стените – украсено изписани със сакрални знаци и символи. До останките на посветения дервиш е имало и ниша с неговите книги и вещи, за които се счита, че имат силно въздействие.

Дервишките храмове по нашите земи се броят на пръстите на едната ни ръка, но въпреки това имат и свой облик.

Над ислямската архитектура, християнски символи! Така, както са съжителствали някога дервишите заедно- християни и мюсюлмани, така и знаците
Нишата с най-ценните лични вещи

Казват, че когато хората изоставят къща или храм, те постепенно западат. Така става и тук, макар да е очевидно, че не само времето и виновно за разрухата. Очевидно търсачи на съкровища са тършували без да си дават сметка, че тези обитатели не са трупали земни блага. Техният дар от земния им път е само духовен -него отнасят те със себе си, а онова, до което са се докосвали дервишите и особено техният главен учител е имало силата да лекува с положителното си въздействие.

Постройката е на 5 века и е паметник на културата


Здравият градеж успява да даде отпор на времето и въпреки всичко


Този прозорец е бил преустроен на вход, трансформации на пространството


Препоръчвам да се отбиете до това място, дори и да не ви е съвсем на път! Всичко, до което са се докосвали дервишите е свято, а пространството им – все още изпълнено с мъдрост и тишина. Отдайте почит на тези незнайни странстващи монаси с бели дрехи и бели души. И да се надяваме, че другият път като посетим обекта вече ще има поне табела с името на светеца!


Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment